ПРИТЧА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЕТИВА

Всеки ден ползвам обществения градски транспорт и виждам, че постоянно се увеличава броят на пътниците, които са със слушалки в ушите или са втренчили погледа си в екрана на някакво електронно устройство. Те вече са болшинство и това е съвсем нормална и обичайна гледка, но преди няколко седмици станах свидетел на една интересна случка и реших, че ще е добре да я споделя с колкото се може повече хора.

На една от поредните спирки в препълнения автобус се качи младеж, който слушаше техно музика със своите слушалки, но звукът им беше толкова силен, че го чуваха сигурно и половината от останалите пътници в автобуса. Една дама, която стоеше до самия младеж, не можа да издържи дразнещото монотонно звучене и го помоли да си намали силата на звука.

– Как го понася този силен звук? – въздъхна възмутената дама.

– Той не го чува толкова силно, сигурно вече е започнал да оглушава. – обади се жената до нея. – Моята дъщеря си лягаше и ставаше със слушалките, беше непрекъснато с тях и си повреди слуха. Вече почти нищо не чува. – добави доста притеснено тя.

– Наистина ли? И моята дъщеря много често ги използва. – учудено я погледна загрижената й спътничка. – Лекарите не могат ли да й помогнат?

– От една година ходим при най-различни специалисти, но няма положителен резултат и  сега може да чува само с помощта на апарат.

– Ужас! Не мога да ги разбера тези деца! Защо им е толкова приятен и необходим този непрестанен шум?

– Защото са се отдалечили прекалено много от своя дух. – отговори, седналият до нея възрастен господин, който беше на доста преклонна възраст, но изглеждаше много жизнен и енергичен. – Страхуват се от тишината защото интуитивно усещат, че в нея ще чуят неговия глас и той ще им каже, че нито мислят, нито живеят правилно, а момичето може да си върне слуха, но това ще се случи само с Божията помощ на нейния дух.

– Но как? Какво трябва да направи? – погледна го учудената майка.

– То, трябва да си спомни за гласа на Бога и да поиска отново да го чуе! Нашите сетива са Божи дар и са ни дадени да търсим, да виждаме, да чуваме и да усещаме Божествената красота на този свят, и когато не ги използваме за това тяхно предназначение те започват да отслабват и постепенно ги изгубваме.

С ушите си е необходимо във всеки момент да чуваш песента на птиците, гласовете на хората и животните, шумът на вятъра или течащата вода. Казано накратко постоянно да чуваш гласа на Вселената! И всеки ден очите ни трябва да виждат синьото небе, огненото слънце, красивите и неповторими форми на облаците, величието на планините или уникалността на всяко живо същество.

Болшинството от хората си мислят и са убедени, че възрастните хора непременно трябва да са с намалено зрение и с увреден слух, но аз чувам перфектно и не използвам никакви очила.

Причината за загубата на сетивата не е във възрастта на човека, а в неговото отношение към света и живота. Слушам ги голяма част от моите познати и роднини, как от тридесетгодишна възраст са започнали да роптаят и да говорят, колко сбъркан и колко грешен е станал този свят и се чудят защо непрекъснато боледуват, а слухът и зрението им постепенно се изгубват. Това е основната причина!

Няма никакво значение, каква ти е календарната възраст. Ако си преобладаващо недоволен от този свят и по-точно от живота си, ти ще се разделиш с него. Това е.

Погледнете малките деца, за тях всеки ден е празник. Те постоянно се забавляват и за тях светът е безкрайно вълнуващ, интересен и красив, но после какво се случва. Идват големите амбиции. Родителите им казват, че трябва да станат някакви, велики хора. Казват им, че животът е състезание. Започва се едно голямо четене и след някоя година, детето е с увредено зрение, но какво от това, нали ще стане професор. Страдащ и недоволен от света и от живота си учен човек, но това е много престижно и няма никакво значение, че детето е искало и си е мечтало да стане готвач. Щастлив готвач!

Хората стават все по-алчни и амбициозни, но и по-неудовлетворени и нещастни. Животът им е скучен и нерадостен. Затова болшинството от днешните младежи са постоянно с тези слушалки и непрекъснато зяпат в някакви устройства. Това е причината! – каза накрая възрастният мъж и тръгна да слиза от спрелия притихнал автобус.

Аз видях, че съм пропуснал моята спирка и го последвах. Следвам го и в неговите разбирания и мъдрите му разсъждения за живота. Ще се радвам, ако и други хора го последват! Тази случка ме вдъхнови да напиша стихотворението „Всичко е в теб…“:

Всичко е в теб…
Корените и проявите на „злото“,
раждат се и живеят в твоя ум.
Знай, че там е скрито и доброто,
зад завесата от постоянен шум.

Ти все бягаш от някаква скука
и живееш със слушалки на уши.
Говориш, че за нищо не ти пука,
но твоят слух сериозно се руши!

Липсва ти нещо! От страни си личи,
че безразсъдно жертваш своите очи
и често зяпаш в някакъв екран,
но това, което търсиш не е там!

Всичко е в теб! Разбери го и знай,
че няма да откриеш никакъв рай.
Каквото и да търсиш то не е вън
и всичките неща са в твоя „сън“.

Ако търсиш някаква красота,
недей да обикаляш по света,
а първо в себе си я потърси
и ще откриеш, че ти винаги си,
каквато си мислеше, че не си!

Валентин Начев

„Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват; защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха“  (Мат.13:10-17)

Разказът е включен в сборника с кратки разкази и съвременни притчи „Къде се ражда любовта?„,  

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Книги от Валентин Начев – store.bg

СЪВРЕМЕННИ ПРИТЧИ

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Няма да е все така – МОНТ ООД – Издателство-Валентин Начев …

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 „На книгата – с любов” в Регионална библиотека „Светослав …

Учениците от Професионалната гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев” Ерина, Николай и Стоян от VІІІ „а” клас; Евгени от ІХ „а” клас и Мария и Калоян от Х „а” клас акцентираха върху творчеството на Здравка Евтимова, Гергана Лабова, Игор Гречко и Валентин Начев. Участниците в четенето, получиха подарък – химикали и рекламна листовка от домакините.