Притча за ангелите

                В студена зимна вечер два ангела се преобразили в човешки образи и слезли на земята, за да се поразходят. Единият бил стар, а другият млад. Когато стигнали до дома на едно богато семейство се развихрила крайно мразовита буря и те поискали да пренощуват при тях. Домакините ги приели, но не били никак гостоприемни. Вместо да ги поканят на топло в къщата, казали на ангелите да пренощуват в плевнята. Сутринта, преди да си тръгнат старият ангел видял една пукнатина в стената и я замазал с кравешка тор и слама. Тогава младият ангел учудено го попитал защо им прави тази добрина, а старият с усмивка му отговорил:

– Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

Няколко вечери по-късно им се наложило да пренощуват и в дома на едно бедно, но гостоприемно семейство. Бедните стопани нагостили ангелите, отстъпили дори постелята си. А на сутринта ангелите ги видели съкрушени от мъка да плачат в плевнята.

Имали една-единствена крава и тя умряла. Тогава младият ангел тихо попитал стария:

– Защо се случи това? Първото семейство имаха всичко и въпреки това не бяха подобаващо гостоприемни, но ти им помогна. Това бедно семейство се радваше на малкото и ни предостави всичко, което имаше, а единствената им крава умря.

– Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат! – пак се усмихнал старият ангел. – Когато бяхме при първото семейство, видях зад пукнатината скрито съкровище. И тъй като домакините не бяха достатъчно гостоприемни, замазах пукнатината, за да не го открият.

– Хубаво! С това съм съгласен, но какво ще ми кажеш за кравата на бедняците?

– През изминалата нощ в дома на бедното семейство дойде ангела на смъртта, за да вземе живота на жената, а аз го помолих да си отиде с душата на кравата.

***

Ако чувстваш се самотен

или пък нещо те боли,

усмихни се на живота,

не проклинай своите дни.

 

Когато загуба те плаши

или от нещо се боиш,

денят е тъй ужасен,

а нощем ти не спиш.

 

За милото и скъпо,

не страдай, не плачи,

изпращай го с охота

и без да ти горчи.

 

Глупаво и тъпо е,

за преходното да тъжиш

и повече от злато,

с усмивка ще блестиш.

 

Когато си самотен,

пак всичко е наред –

най-важен е пилотът,

във всеки самолет.

 

Обърни се към живота,

с приятелска ръка,

засмей се без причина,

просто ей така.

 

Когато си нещастен,

за някакви неща,

просторът си е ясен,

зад сивата мъгла.

 

Дори да ти е трудно,

безкрайно да е зле,

надявай се на чудо,

с ангелски криле!

 

  Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s