Архив на категория: Книги

Няма да е все така

Автор: Валентин Начев

Поредица: Съвременни притчи

Формат: 12,5×16,5

Брой на страници: 221

ISBN:9786191691418
Цена: 10 лв.

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Когато в някой труден ден,

се чувстваш много уморен.

Влачиш гумените си крака.

Знай, че няма да е все така!

 

Когато нещо много ти тежи.

Няма вечно, то да продължи.

Не страдай, не плачи за рая.

И скоро ще му видиш края!

 

Когато ти е най-трудно и си зле.

Никой! С нищо няма да те спре!

Дори устата ти от болка да кърви.

Не се отказвай и напред върви!

 

Галеникът на съдбата, ще си ти!

Слънцето, над теб ще заблести.

Ще стопли студената ти снага.

Но знай, че няма да е все така!

 

 Не се забравяй! И винаги помни,

че пак ще идват облачните дни!

Посрещай ги без паника. Без страх!

Ще имаш топло слънце и след тях!

 

Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Advertisements

Силата на словото. Съвременни притчи

7 

СИЛАТА НА СЛОВОТО съвременни притчи

Автор: Валентин Начев
Поредица: Колекция от знания
Формат: 10×13
Брой на страници: 192
ISBN:9786191691081
Цена: 6.00 лв.

СИЛАТА НА СЛОВОТО съвременни притчи-Валентин Начев – Монт

Благодарен съм, че и втората ми книга е вече на книжния пазар! Но отново ще използвам случая да благодаря и на всички хора, с които ме срещна Животът, защото всеки от тях по уникален и неповторим начин ми показа пътя към Любовта! Благодарен съм, че ми помогнаха да разбера и да осъзная, че думите Бог, Любов и Живот имат еднакъв смисъл и описват едно и също Нещо. Нещото, което е винаги в нас, а понякога много трудно го усещаме и намираме. Всяко произведение, което ще прочетете в тази книга е указателна табела по пътя към Божествената и безусловна любов.

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Силата на словото, книга от Валентин Начев цена и откъс …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

КЪДЕ СЕ РАЖДА ЛЮБОВТА?

knigaПълни сърцето си с любов. Любов на другите дарявай.

Бъди за помощ винаги готов. Но никога не наранявай.

Доброто в себе си търси.
Не мисли: „Животът е коварен“.
Където и какъвто и да си.
Знай, че трябва да си благодарен.
Върви по пътя и учи. Напред и никога не спирай.
Бъди с отворени очи. Любов и щастие намирай.

Валентин Начев

 

КЪДЕ СЕ РАЖДА ЛЮБОВТА

Автор: Валентин Начев
Поредица: Колекция от знания
Формат: 10×13
Брой на страници: 192
ISBN: 9786191690695
Цена: 6.00 лв.

Поръчай от книжарница

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Силата на словото, книга от Валентин Начев цена и откъс …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 

БОЖЕСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО

Дълго време или по-скоро десетки години, аз винаги размишлявах върху това, което се случваше в моя живот и около мен. Наблюдавах, анализирах и коментирах всичко, което виждах и което чувах. Определях го като нормално или ненормално. Често Божественото Лекарствоми се случваше да се чудя, кой постъпва правилно и кой постъпва грешно. Опитвах се да разбера какво точно представлява доброто и в какво се изразява злото в нашия живот. Вървейки бавно по този път си мислех, че ще стигна до някакво духовно просветление, но един ден осъзнах, че този път единствено ме води към пълна духовна и физическа катастрофа. В живота ми се случиха две много „важни“ събития, които се оказаха напълно неприемливи за мен и като естествен резултат на моето тотално осъждане и противопоставяне започнаха в тялото ми да се появяват една след друга няколко различни болести. Първо се появи хипертонията. Последва я една остра дископатия, а след нея се взриви в главата ми хеморагичният инсулт, който за малко не ме уби, но аз продължих да мисля за доброто и за злото и накрая ми дойде на гости и едно онкологично заболяване. Животът ми се превърна от приказен сън в болка и страдание и когато те станаха непоносими, тогава аз приех, че всичко е такова каквото е. Приех всичко с мир и благодарност! Приех целия си досегашен живот без никакво осъждане! Спрях да мисля дали нещата, които са се случили преди или се случваха сега са правилни или грешни. Тогава се случи и моето чудотворно изцеление. Ей така, изведнъж си отидоха от мен всичките ми болести. Когато се освободих от осъждането и забравих, какво е зло и какво е добро ми остана само живота. Новият живот! Здравият живот! И осъзнах дълбокия смисъл на едно от първите Библейски послания: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.”  (Битие 2:16-17). Сега вярвам и знам, че има едно Божествено лекарство за всичките ни болести и за всичките ни човешки страдания, което е смес от приемане, уважение, благодарност и още няколко други съставки, които всеки сам може да си добави, но изброените три са основни и винаги задължителни! Без тях никога няма да има истинско изцеление, нито за болните ни тела, нито за неспокойните ни умове! 

„Не съдете, за да не бъдете съдени; „(Мат.7: 1–5)

И бъдете здрави!

 

Автор: Валентин Начев

Тук ще споделя и стихотворението, което написах веднага след чудотворното ми изцеление: , което е включено в:

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

 

Кликни тук, за да прочетеш част от книгата!

БОЖЕСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО

 

ВАЛЕНТИН НАЧЕВ

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

ПРЕДГОВОР….………………………………………………………… ..2

Първа глава

„СЛУЧАЙНАТА” СРЕЩА………………………………………………..4

Втора глава

ПРЕДИ ИНСУЛТА И СЛЕД НЕГО……………………………………..17

Трета глава

„ПАДИНИЕ” ИЛИ ПАДАНЕ……………………………………………29

Четвърта глава

СМИРЕНИЕТО И БЛАГОДАРНОСТТА………………………………………….56

Пета глава

ИЗГУБЕН БЕШЕ И СЕ НАМЕРИ…………………………………………………..82

Шеста глава

ЖИВОТ В РАЯ НА ЗЕМЯТА…………………………………………………………107

Седма глава

ЛЮБОВ И МИР НА ДРУГИТЕ ДАРЯВАЙ……………………………………125

Осма глава

ЕДИНЕНИЕ ИЛИ ОСЪЖДАНЕ И БОРБА……………………………………..149

 

 

…………………………………….  Последните страници от ръкописа:

Пристигнах съвсем на време, точно в уговорения час и дълго време си приказвахме сладко с Добрин, но в един момент разбрах, че много скоро щеше да се появи новата му приятелка, за която се породи в душата ми някакво смътно предположение, че може би се познаваме от младежките си години и почувствах, че не съм готов за тази неочаквана среща в настоящия момент.

По едно време, за пореден път звънна мобилният телефон на моя  приятел, но този път разговорът му беше много по-дълъг от всички останали, които бе провел до този момент и веднага си пролича, че разговаря с любимата си жена.

– Беше приятелката ми Любов, с която съм отскоро. – съобщи ми  радостният Добрин, след като приключи дългия си интимен разговор. – След около 20 минути, тя ще бъде тук и ще те запозная с нея. Сигурен съм, че ще бъдеш впечатлен! Тя е голяма красавица, но е и много умна. Ще видиш! Невероятна е! – допълни щастливият ми приятел и остави мобилния си телефон върху претрупаната с всякакви вкусотии маса.

– Браво! Радвам се за теб, приятелю, но друг път ще ме запознаеш с новата си приятелка. Сетих се за един ангажимент и след 5 минути ще тръгвам. – погледнах си часовника аз.

– Толкова ли е спешен и неотложен този ангажимент? Почакай само още половин час поне! – погледна ме учудено Добрин.

– Не, не! Ще тръгвам, но ти обещавам, че специално ще ти се обадя да си уговорим една среща, на която ще ме запознаеш с приятелката си! – отговорих му аз и станах от удобния си ресторантски стол.

– Е добре, щом е неотложно. – съгласи се Добрин и се изправи с протегната към мен ръка, за да ме изпрати.

– Ще ти се обадя! – подадох му ръка и аз. – А между другото се сетих, че не ми каза откъде е приятелката ти, софиянка ли е? – попитах го, преди да се разделим.

– Не! Не!.. От провинцията е, но отдавна живее в столицата и е собственичка на няколко заведения в големия град, а отскоро е наемател и на този ресторант, както и на бара в моя хотел. По този начин се запознахме. – обясни ми веднага Добрин.

– Така ли? И се казва Любов? – попитах го неволно аз и в същия миг съжалих за последния си въпрос.

– Да! Името й е Любов! – отговори ми учуденият ми приятел. – Но да не би да я познаваш? – попита ме на свой ред той и ме погледна още по-учудено.

– Не, не! Просто ей така попитах за името й, понеже малко е необичайно и рядко срещано у нас. – успокоих го аз и излязох от уютния ресторант, а когато стигнах до паркинга на хотела с голяма почуда видях, че върху заснежения капак на моя автомобил беше изрисувано едно голямо сърце. Инстинктивно се озърнах във всички посоки и видях на три метра от мен една красива англичанка, която ме гледаше с усмихнато лице.

– Ти ли го нарисува? – попитах я аз.

– Не! – усмихна ми се още по-широко младата жена.

– Добре! – усмихнах й се и аз с повдигнати рамене и разтворени напред ръце. – А как се казваш?

– Любов! – кимна ми с усмихнатото си лице красивата англичанка, но веднага добави. – Не, не! Името ми е Анджелина.

– Браво! Прекрасно име! – поздравих я аз и добавих. – И майка ми е със същото име.

– Виждаш ли? Значи ангелите са навсякъде около теб! – извика красавицата с грейнали очи и внимателно нагласи тежките си ски върху едното си рамо, преди да се отдалечи.

– Да! Навсякъде са! – отговорих й със сърдечна усмивка и аз, а после  се качих в студения си автомобил, но преди да потегля минаха покрай мен двама мои стари познати. Семейство възрастни хора, които бяха много интелигентна двойка и ги познавах от дълги години, като едни от най-редовните ми клиенти, когато работех в банковата система.

– Здравейте! Радвам се, че ви виждам! И ако сте решили, че ще си тръгвате скоро, аз с удоволствие ще ви закарам до града. – поздравих ги аз.

– Ооо! Здравей! И ние се радваме да те видим! – поздравиха ме почти в един глас възрастните хора и внимателно се настаниха на седалката, зад мен.

– Скоро се бях сетила за теб и си говорихме с мъжа ми, че ти си най-усмихнатият и лъчезарен човек, когото сме срещнали през дългия си живот. – нежно ме потупа по рамото възрастната жена. – Никога не сме те виждали унил, отегчен, тъжен или сърдит. Винаги ли си все така лъчезарен? – попита ме тя?

– Обикновено съм такъв, но е имало и периоди, в които съм бил притеснен. – отговорих й аз и продължих. – Сега ще ви разкажа и призная, че бях доста отчаян и уплашен, когато влязох в казармата, преди повече от тридесет години. Въпреки, че нямаше и не се очертаваше да има в близкото бъдеще никаква война, аз страдах и се измъчвах само от мисълта, че трябва да прекарам цели две години от живота си в условията на суров казармен режим. Опасенията ми се оправдаха и през първите няколко дни се чувствах много зле, но после чух историята за Търговеца на щастие и нещата коренно се промениха. Казармата си остана реално същата, а само в мен се случи пълната и тотална промяна. Случи се само и единствено в съзнанието ми, но сякаш всичко се промени и вече виждах всички хора, с които общувах, а  и самата казарма като цяло по съвсем различен начин.

След края на втората седмица се сприятелих със Живко, който наистина бе по-жив от всички останали новобранци, взети заедно. Всички бяхме с посърнали лица, но той бе коренно различен. Постоянно беше в добро настроение и лъчезарната му усмивка рядко изчезваше от лицето му.

– Как го постигаш бе, човек? Вечно си усмихнат. Не ти ли тежи тая казарма? – един ден не се стърпях и го попитах, с тих и притеснен от любопитството си глас.

– Усмихвам се за да показвам белите си зъби. – пошегува се той, но зъбите му бяха наистина снежно бели и нямаше нито една пломба. И това бе поредното нещо, което ме учуди и впечатли у този младеж. Преди да го срещна си мислех, че няма такъв човек, без нито един лекуван и оправян зъб. –  Защо трябва да ми тежи, да не би да я нося, тая казарма на гърба си? – добави със сериозен тон и продължи. – Ще ти разкажа една история и като я чуеш, сам ще прецениш, дали е необходимо да се измъчваш и да страдаш, че си тук или на което и да е друго място.

– Разказвай! – подканих го нетърпеливо, аз.

– Преди три месеца и аз бях се отчаял, че ще влизам в тая плашеща казарма и ходех омърлушен с наведена глава и забит поглед в земята.

– Хей! Живко, ти май си изгубил нещо. Да не би да ти е изпаднала от джоба някоя банкнота? – спря ме Търговецът на щастие. Старецът живееше близо до нас и често го виждах да седи сам на пейката пред неговата къща. Приличаше ми на библейски светец и си мислех, че сигурно е най-спокойният и благ човек в този свят. Винаги го поздравявах и си казвахме по някоя дума, но този път не бях го забелязал и бях минал покрай него, без да го поздравя.

– Не, не, н… нищо не съм изгубил. – почнах да мрънкам аз. – Ще влизам в казармата и за това се бях замислил. Извинявай, че те подминах!

– Няма какво да я мислиш! Казармата си е казарма и без твоите мисли за нея, но ти си изгубил най-ценното нещо. Единствената ценност, която притежава всеки човек или по-скоро хората не я притежават, а тя е вътре у самите хора, но те постоянно я пренебрегват и не й обръщат никакво внимание. През целия  си живот, все мислят и се тормозят, за какви ли не глупости и накрая умират като просяци, които са имали на разположение милиарди, но никога не са се сетили за тях.

– Какво съм изгубил? За каква ценност ми говориш? – опулих се срещу стареца, с не разбиращ и питащ поглед.

– Изгубил си своето спокойствие! Разделил си се с вътрешния си мир и мислиш само за тая казарма, а все още дори не си и бил там. Нямаш никаква реална представа за нея.

– Всички говорят, че там не е хубаво. Гадна е тая казарма!

– Всички овце, започват да блеят щом чуят, че заблее една от тях и когато някоя хукне на някъде, цялото стадо се втурва след нея, но ти не си овца! Имаш ли си приятелка? – попита ме старецът и се усмихна закачливо, под мустак.

– Имам. – веднага му отговорих аз.

– Е! Вместо сега да си мислиш и да си колкото се може по-често с нея, ти повече мислиш за казармата, а като отидеш в казармата, постоянно ще страдаш, че си там и повече и по-често ще мислиш за приятелката си. Това е много вреден и коварен навик!

– Навик ли? Какъв е пък този навик?

– Ти да си някъде, а мислите ти да са все на друго място. Винаги бъди цял и не се раздвоявай! Мисли за това, което е пред очите ти и за онова, което чуваш във всеки един момент. Бъди където си и прави каквото правиш, но винаги с ясна мисъл, и не се оставяй на мислите си да те разиграват!

– Живко! Хайде се прибирай. – повика ме баща ми от нашия двор.

– Идвам! – извиках му аз и тръгнах, а старецът ме изпрати с думите:

        – Помни, че можеш да мислиш за всичко, да преживяваш и да правиш всевъзможни неща, но никога не се разделяй със спокойствието си! Чу ли?

– Да! Ще го запомня! – обещах му твърдо и категорично аз и се прибрах.

– Какво ти разправя, старецът? – попита ме баща ми.

– Да съм бил спокоен за казармата, а и за всичко друго. По принцип, да съм спокоен в живота.

– Прав е, човекът! Какво толкова се плашиш от тая казарма?

– Да бе, лесно му е на него да си седи блажено на тая пейка и да ми говори за спокойствие. Аз ще тичам и марширувам в казармата, а той…

– Ти, знаеш ли, какво е преживял този човек? – прекъсна ме баща ми.

– Не! – отговорих му аз и баща ми започна да ми разказва, а аз го слушах с ококорени очи и отворена уста. Разбрах, че името му е Владимир. Старецът беше участвал в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. В армията, на фронта бил раняван няколко пъти, но най-тежките рани му били нанесени от цивилния живот. Преди да го мобилизират за Балканската война, той имал прекрасна нова къща, много красива жена и новородено момченце. Син! Най-голямата радост и гордост за всеки баща, особено по онова време. Щастието му било пълно, но краткотрайно. Няколко месеца, след като отишъл на фронта, детенцето му се разболяло и се случило с него най-лошото и непоправимо нещо, а когато се върнал от фронта, с огромно огорчение разбрал, че и жена му го е напуснала и живее с някакъв богат търговец в многолюдната и далечна столица. Усещал, че е безсмислено да я търси и че тя никога няма да се върне отново при него. Бил отчаян и съкрушен. Пропил се и в една зимна нощ, заспал мъртво пиян, без да затвори добре силно горящата печка. Паднали въглени и се търкулнали на дървения под. Лумнал пожар и къщата изгоряла. Него като по чудо го спасили съседите. Имал сериозни изгаряния, но оживял. Оправил се, но вече нямал нищо, дори и покрив над главата. Скитал се из града или дремел по кръчмите през деня, а нощем зъзнел от студ в една порутена барака. Защо да живее? Без нищо и никому ненужен! Защо му е такъв живот? В една безсънна нощ, решил да отиде в планината и да се хвърли от високите скали в тъмната и дълбока пропаст. На заранта тръгнал към високия връх, но в подножието се натъкнал на един възрастен пастир с голямо стадо кози. Старецът, веднага се досетил, какво е намислил и започнал да му говори и да го разпитва. Говорили дълго, до края на нощта, а после и през следващите няколко дни и нощи. Старецът, първо му разказал за живота на Свети праведни Йов Многострадални, а сетне му говорил и за много други библейски истории и текстове от Светото писание. Младият мъж коренно се преобразил и когато след месец се прибрал в града, толкова бил променен, че някои от съгражданите му не го и познали.  Преди никой не искал, нито да го вижда, нито да го чува, а сега всички били привлечени от него като метални стърготини към магнит и всички искали да общуват и да разговарят с преобразения бивш алкохолик. Всички говорели, че усещат около него някаква много странна енергия и необяснимо спокойствие, които им въздействали и на самите тях омиротворяващо, а някои хора споделяли, че са видели и странна светлина, която се излъчвала в определени моменти от променения им съгражданин. Всички хора в града започнали да го търсят за помощ и съвет при преодоляването на най-различни трудности и за решаването всякакви проблеми, които възниквали в техния личен и обществен живот. Винаги помагал на всички, а всеки му се отблагодарявал различно, кой с каквото може. По заможните му оставяли пари, други му вършели някоя услуга, трети му се отплащали само с добра дума за благодарност и уважение. Започнали да го наричат Мъдреца Влад. Бързо се прочул и след година го търсели и хора от други градове. Идвали от цялата страна всякакви хора, млади и стари, бедни и богати, мъже и жени, а по някое време се появили и чужденци от съседни държави. Един ден дошла да го търси за помощ и съвет, една гъркиня, която била много богата, но и много нещастна в този момент. Тя жадувала да бъде щастлива. Искала да намери щастието или пък да си го купи по някакъв начин, ако е възможно. Жената обикаляла из града, но била забравила името на мъдреца и разпитвала за търговеца на щастие, но хората първоначално не я разбирали и не се сещали кого търси. Само един възрастен мъж се досетил, че сигурно е дошла за да се срещне с мъдреца Влад и я завел в неговата къща. От тогава всички започнали да го наричат Търговеца на щастие, а той спокойно приел и новото си „име”, както приемал и всичко останало в своя нов живот. Станал богат, построил си нова къща и отново се оженил за млада и красива жена, която го дарила с двама синове и една дъщеря. Жена му я помня, почина преди няколко години, но не знаех, че има и синове. Сега синовете му живеели в чужбина, а дъщеря му я виждам често да му идва на гости, сама или с цялото си семейство. Интересен живот! Нали? – попита ме Живко и спря за миг за да си поеме дъх. Аз му кимнах утвърдително с глава, че съм съгласен с неговото заключение, а той продължи. – Цяла нощ не спах и си мислих за стареца, за думите му, за нещата, които ми каза и за онова, което ми разказа баща ми за неговия живот.  На сутринта станах по-рано от всеки друг ден и бях по-бодър и по-жизнен от всякога. Бях зареден с енергия и със спокойствие каквито не познавах до този момент. Погледнах се в огледалото и не видях да има сияещ ореол, около главата ми, но със сигурност бях по-различен от преди и от тогава все съм такъв, какъвто ме познаваш и ти. Спокоен и усмихнат! – Живко се изсмя със силен глас и в същия момент чухме, че батарейният ни вика. Аз веднага скочих като ужилен и щях да хукна тичешком към командира, но приятелят ми ме спря и със спокоен жест ми прошепна:

– По-кротко! – намигна ми хитро с едното око и добави. – Винаги покойно и с усмивка! Пак ли трябва да ти разказвам за Търговеца на щастие?

– Не! – отговорих му спокоен и с усмивка, аз. После цял ден тичахме в изпълнение на казармените задачи, а когато късно вечерта се погледнах в огледалото със сигурност бях по-различен от преди и от тогава все съм такъв. Спокоен и усмихнат, какъвто ме познавате! Ще ви призная, че  имаше и два краткотрайни периода в живота ми, в които забравих за Търговеца на щастие, но по-важното е, че бързо си спомнях за него и за живота на Многострадалния Йов, за който се разказва в Светото писание.

– Много интересна и трогателна история! – обади се след миг възрастната ми спътничка. – Направо се просълзих, но и ти си много добър разказвач! – похвали ме жената.

– Да! Така е! – подкрепи я и нейният съпруг. – Разказът наистина е много интересен и поучителен, но доктрината за смъртта на Егото, като път за постигане на мир и щастие, е нещо, което повечето хора не могат да приемат. Егото вярва в придобиването на все повече и повече земни придобивки: богатство, власт, престиж и т.н. Неговият апетит е ненаситен. Ако не притежават тези „ценности”, хората са неспокойни и се тормозят, че им липсват. Когато се сдобият с някоя от тях, изпитват краткотрайна наслада, а после отново са неспокойни и се боят, че рано или късно пак ще я загубят. Животът им е изпълнен със страхове, безпокойство и противопоставяне. Те не осъзнават истинският Бог, истинският си Аз. Бог е всичко и нищо. Бог е покоя! Той е отвъд всякакво противопоставяне. Бог е мирът, за който не се сещаме в забързаното си ежедневие. Той е и нашето спокойствие, с което толкова често се разделяме, заради нашите егоистични страхове и желания! Не ме разбирайте погрешно, не отричам нашите човешки стремежи към земните придобивки, но когато губим мирът и спокойствието си заради тях, ние сме само едни неосъзнати и ограничени същества, които погубват не само личния си живот, но са вредни и за живота на планетата ни като цяло. 

       – И аз съм напълно убеден в твоите разсъждения! – съгласих се със стария господин и ги оставих пред тяхната къща, която ми беше на път, а после продължих напред с колата, към моя дом. „Мили хора, когато сте на ръба на нервната криза и всеки път, когато усетите, че губите своя вътрешния мир, че се разделяте с най-голямата си ценност, вашето вътрешно спокойствие, спомнете си за Търговеца на щастие. Неговата стока никога не свършва и магазинът му е винаги отворен. За вас! Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?”  Матей 16:26. – казах си неусетно наум и в същия миг звънна мобилният ми телефон. Погледнах го. Беше Добрин. Включих аварийните светлини, а после се отбих встрани и спрях.

– Добри, кажи! Какво се е случило? – попитах го с лека тревога аз.

– Нищо не се е случило, но се заговорихме за теб и приятелката ми иска да те попита за чудотворното ти оздравяване. Давам ти я! – бързо ми отговори Добрин и замълча.

– Здравейте! – прозвуча добре познатият ми приказен женски глас и аз за миг онемях. Дъхът ми спря и за секунда се почувствах задушен, но бързо си поех дълбоко дъх и отговорих с колкото се може по-променен глас.

– Здравейте! И моля, кажете ми какво по-точно Ви интересува?

– Разкажете ми накратко, за появата на Вашите многобройни болести и за фантастичното си оздравяване.

– Добре!.. Дълго време или по-скоро десетки години, аз винаги размишлявах върху това, което се случваше в моя живот и около мен. Наблюдавах, анализирах и коментирах всичко, което виждах и което чувах. Определях го като нормално или ненормално. Често ми се случваше да се чудя, кой постъпва правилно и кой постъпва грешно. Опитвах се да разбера, какво точно представлява доброто и в какво се изразява злото в нашия живот. Вървейки бавно по този път си мислех, че ще стигна до някакво духовно просветление, но един ден осъзнах, че този път единствено ме води към пълна духовна и физическа катастрофа. В живота ми се случиха две много „важни“ събития, които се оказаха напълно неприемливи за мен и като естествен резултат на моето тотално осъждане и противопоставяне започнаха в тялото ми да се появяват една след друга няколко различни болести. Първо се появи хипертонията. Последва я една остра дископатия, а след нея се взриви в главата ми хеморагичният инсулт, който за малко не ме уби, но аз продължих да мисля за доброто и за злото и накрая ми дойде на гости и едно онкологично заболяване. Животът ми се превърна от приказен сън в болка и страдание и когато те станаха непоносими, тогава аз приех, че всичко е такова каквото е. Приех всичко с мир и благодарност! Приех целия си досегашен живот без никакво осъждане! Спрях да мисля дали нещата, които са се случили преди или се случваха сега са правилни или грешни. Тогава се случи и моето чудотворно изцеление. Ей така, изведнъж си отидоха от мен всичките ми болести. Когато се освободих от осъждането и забравих, какво е зло и какво е добро ми остана само живота. Новият живот! Здравият живот! И осъзнах дълбокия смисъл на едно от първите Библейски послания: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.”  (Битие 2:16-17).

      – Това е невероятно! И сега сте напълно здрав, без лечение и никакви лекарства. Така ли?

      – Да! Напълно съм здрав и нямам никакви оплаквания, но използвам само едно-единствено лекарство.

      – Кое?

      – Божественото! Вече вярвам или по-точно знам, че има едно Божествено лекарство за всичките ни болести и за всичките ни човешки страдания, което е смес от приемане, уважение, благодарност и още няколко други съставки, които всеки сам може да си добави, но изброените три са основни и винаги задължителни! Без тях никога няма да има истинско изцеление, нито за болните ни тела, нито за неспокойните ни умове! – казах й най-накрая аз и не чух повече нейния вълшебен глас. Батерията на телефона ми бе изтощена докрай, но аз се чувствах напълно зареден и в Земния рай!

„Не съдете, за да не бъдете съдени; „(Мат.7: 1–5)

И бъдете здрави!

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …