Архив на категория: Притчи

Животът е като сладкиш

   Малко момче разказвало на баба си как в живота му всичко било лошо: училището, проблемите в семейството, кашлицата, която го измъчвала и т.н. Междувременно бабата приготвяла кекс. Тя попитала внука си дали обича да похапва, нещо, което той разбира се обичал.

– Ето, пийни си малко олио за готвене. – казала тя.

– Гадно!.. – намръщило се момчето.

– Тогава какво ще кажеш за няколко сурови яйца?

– Противно е бабо! – отговорило то.

– Тогава може би искаш малко брашно? Или може би от содата за хляб? – попитала бабата.

– Бабо, всички те са гадни! – още повече се намръщило момчето.

На което бабата отговорила:

– Да, всички тези неща изглежда, че сами по себе си не са никак приятни на вкус. Но когато са смесени в правилните пропорции и по подходящ начин, те създават вкусния сладкиш, който обичаш! И Господ работи по същия начин. Много пъти се чудим защо ни причинява толкова лоши и трудни моменти. Но той знае, че забърквайки всички тези неща по неговия начин те винаги накрая ще са за наше добро. Просто трябва да му се доверим!

***

Виждам, вече мъж си станал, сине,

с дрезгав глас си днес и с брада,

скоро черна котка пътя ти ще мине

и безумно ще се влюбиш в жена.

На жените трудно се угажда, сине,

да ги глезиш никога не се старай.

Ако нещо не получат, ще им мине,

но за лъжата не прощават, знай!

Срещнеш ли жена, която те обича,

тя безкрайно търпелива е към теб,

но щом веднъж жестоко я обидиш,

за теб сърцето й замръзва в лед.

На жената всичко се прощава, сине,

когато ти безумно я обичаш, до безкрай,

но ако веднъж сърцата ви изстинат,

вече нивга с нея няма да отидеш в рай.

Жената, след която дълго тичаш, сине,

ще си остане винаги от теб далеко

и дори когато вече може я имаш,

на душата няма да ти стане леко.

И ако жената твоя не изпитва нужда,

да я гушнеш ти поне веднъж в деня,

след време, синко, става чужда

и е надалеч от твоята съдба!

 

    Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Advertisements

Не бързай да си пеперуда!..

             Веднъж в един пашкул върху листо на черничево дърво се появила малка пукнатина. Случайно в същия момент минавал пътник и забелязал какво се случва с пашкула. Човекът спрял и дълго време наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а пукнатината оставала все така малка.

На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Решил да помогне на пеперудата и извадил джобното си ножче, с което разрязал упорития пашкул.

Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата ѝ били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от минутния си живот крехката пеперуда се влачила по земята и не успяла да полети.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да ѝ помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може тялото ѝ да укрепне, крилата ѝ да се разгърнат и така тя да може да лети.

Всички животни се възпроизвеждат. По този начин те запазват вида си от изчезване. Един от начините за възпроизводство при животните е снасянето на яйца. Жизненият цикъл на едно яйце преминава през 2, 3 или 4 етапа.

Пеперудата принадлежи към групата на Насекомите и е от животните, които снасят яйца. Развитието на пеперудата минава през следните 4 етапа: яйце; гъсеница; какавида; пеперуда.

Яйцата на пеперудата са мънички и с различна форма. Женската пеперуда снася яйцата си в растенията. След около 6-7 дни един малък червей се измъква от тях. Той има жълт или светло зелен цвят. Тази малка гъсеница сменя кожата си няколко пъти преди да стане възрастна ларва.

Ларвата се храни с листа и увеличава значително размерите си. Тя има седем крака и все още не прилича на истинска пеперуда.

През следващия етап гъсеницата се увива в пашкул и се прикрепя към някое растение чрез копринена нишка. Това се нарича какавида. Гъсеницата, която е вътре в пашкула се превръща в пеперуда. По този начин малката гъсеница се предпазва от неприятели.

След няколко седмици от обвивката излиза малка пеперуда.

Целият този процес се нарича метаморфоза и е много полезен за нас хората, не само с това, че сме се научили как да добиваме красивите копринени платове, но и с това, че ни е накарал да се замислим с нашите умове за развитието на живота и неговите чудновати метаморфози. Че животът заставя пеперудата, а също така и нас с труд да напускаме комфортните  си зони, за да израстваме постепенно и един ден да дойде желаният момент, в който всеки от нас ще бъде достатъчно силен, без никаква чужда помощ волно сам да полети.

 ***

Във всеки миг се случва нещо,

и променя се пред нас в света,

идва след прекрасното зловещо

и грозното се сменя с красота.

Във всеки миг се ражда някой

и плаче той с отворена уста,

а друг с притворени клепачи,

танго танцува със смъртта.

Във всеки миг се случва чудо

или баналното в скучен ден,

един с възторг се радва лудо,

а друг угасва от тъга сломен.

Във всеки миг се срещат хора,

подават си приятелски ръце,

а други гръб обръщат си с умора

и карат се със счупено сърце.

Във всеки миг се пита някой,

какво да прави, без слова,

да действа ли или да се остави,

безгрижно, на една съдба?

Във всеки миг ще има срещи,

на очи изпълнени с копнеж –

жадни да си кажат нещо

и животът им да стане свеж.

Във всеки миг ще има лудост

и хармония с тих покой,

но ти не искай да си друга

и бързо да те срещне той.

 

   Валентин Начев

Не искай още утре да си друга. Не бързай да си пеперуда!..

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 

Всичко се връща при нас

  Има една интересна история за зелена жаба, която била покрита с малки черни и жълти петна. Тя живеела на зелена ливада до малка река и всеки ден се гмуркала в хладната й вода. Играела си между камъните и лежала върху тях, прескачала от единия на другия бряг и всеки ден си похапвала малки вкусни насекоми.

Но един ден, докато се припичала на камъните, жабата видяла едно много голямо животно. Това бил бял вол с огромни рога и дълга, жилава опашка. Приближила жабата и го попитала:

—  Как си станал толкова огромен, с такава дълга опашка?

— Бог ме е създал такъв.— скромно отговорил волът.

— А може ли и аз да стана голяма като теб? — продължила да пита жабата.

— Ами опитай… .— отвърнал волът.

И жабата започнала да се надува. Тялото й ставало малко по-голямо, а кожата й се изпъвала все повече и повече. Тогава тя пак го попитала:

— Е, пораснах ли колкото теб?

— Не.— отвърнал й волът и жабата продължила да се надува.

— Ето, вече почти те достигнах.

— Не се заблуждавай. Няма как да пораснеш колкото мен! — възразил волът.

Но жабата продължила да се напъва и надува, докато накрая се пръснала и умряла. Това се случило, защото не могла да приеме самата себе си и се опитала напук, да бъде като някой друг.

 ***

Каквото направиш на друг,

се винаги връща при теб,

в душата ти влиза без звук

и здраво загнезден е чеп.

Нашите човешки слова,

звездна небесна са диря,

чертаят ни земна съдба

и дупки дълбаят в ефира.

Каквото помислиш за друг,

във времето с теб ще пребъде,

ще казваш: – Спри се! До тук. –

но то за теб ще се сбъдне.

Всички човешки дела,

наши остават до края –

материал са за нови тела

и път са към Ада и Рая.

Каквото откраднеш от друг,

няма винаги твое да бъде,

ще ти стане вреден боклук,

за който някой те съди.

А когато помогнеш на друг,

дори, с най-дребни неща,

те постилат легло от памук,

за твоята чиста душа.

 

    Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Знам, че ти е трудно да бъдеш жена

   Като стигнал в царството Сун, Ян Дзъ се настанил със своите ученици в една странноприемница. Стопанинът имал две наложници: красива и грозна.

 Грозната той тачел, а красивата подценявал. На въпроса на Ян Дзъ защо го прави човекът отговорил:

 — Красавицата сама се възхищава от себе си и аз не разбирам къде е красотата й. Грозната сама се подценява и аз не разбирам къде е грозотата й.

 — Запомнете това, ученици! — казал Ян Дзъ. — Действайте достойно, но се пазете от самодоволство, и хората ще ви обикнат навсякъде, където и да отидете.

                                                                                                                    /Дао притча/

***

Ти си всичко това, което ние не сме,

твоите невръстни и белобради мъже.

И уж всеки от нас пред тебе расте,

но някои забравят и като наглото псе,

улисани в мъжкото друго не виждат

и с грубо сърце, жени все обиждат.

Те не знаят, че е трудно да бъдеш жена.

Да даваш надежда, да раждаш деца,

да храниш с гръдта си крехки тела,

дрехи да гладиш и да летиш с метла.

И е толкова чудно как с нежна ръка,

понасяш най-тежки и трудни неща,

как толкова лесно проронваш сълза

и бързо, по спешност вдигаш глава.

Как, майка си мила за своите чеда

и грешница блудна си, с къса пола.

Как лесно успяваш в безумни дела,

а толкова трудно паркираш кола.

Ти си всичко това, което ние не сме,

твоите смели герои и нагли мъже,

съпрузи проблемни или добри синове

и принцове с пръстен, с подвити нозе.

Ти си феята от нашите нежни мечти,

небето с луната и всички звезди,

ти в онова си, което от ляво тупти

и слънцето топло, дето вечно блести.

Ти си нашата майка и първа закрила,

мъченицата свята, с болки родила,

по-сетне съпруга, щерка и внучка,

а щом ни обидиш и лоша си кучка.

Но винаги оставаш най-ценна за нас,

като фар за моряка и верен компас,

като първата сричка в началния клас,

към нежния образ с ангелски глас

и най-честата дума в проблемния час:

–  Къде си, мамо?.. Без теб, не мога аз!

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов от Валентин Начев издателство Монт на …

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 

Когато ти е трудно, спри се

     Джуан Дзъ ловял риба в реката, когато владетелят на Чу изпратил при него двама свои велможи с послание. Посланиците се спрели на три крачки разстояние от мълчаливия рибар и единият казал:

— Владетелят иска да ти възложи бремето на държавните дела.

Джуан Дзъ не пуснал въдицата и дори не обърнал глава, само тихо отговорил:

— Чувал съм, че в Чу има свещена костенурка, която е умряла преди три хиляди години. Владетелят я увил в тънка коприна, скрил я в сандъче, а сандъчето поставил в храма на предците си. Какво би предпочела тази костенурка: да бъде мъртва и да се кланят пред костите й, или да бъде жива, дори да й се налагаше да влачи опашката си по прашните пътища?

Двамата велможи отвърнали:

— Разбира се, тя би предпочела да е жива, дори да й се налага да влачи опашка в праха.

— Махайте се тогава! — възкликнал Джуан Дзъ. — И аз предпочитам да си влача опашката!

                                                                                                                    /Дао притча/

***

Когато ти е трудно, спри се.

Замълчи за миг, преди да продължиш.

Затвори очи, а после отпусни се

и себе си в тъмнината виж.

 

Осъзнай, че тъмнината не е страшна

и ти от нея си дошъл,

а умът ти е като пътека прашна

и понякога е доста зъл.

 

Обърни внимание на тишината

и в нея ще откриеш еликсир,

тя е като верен път в гората,

към Рая с душевен мир.

 

Светът ни не е лош, ни труден,

но ние го разваляме сами,

не осъзнаваме живота чуден

и главата често ни боли.

 

Земята е едно прекрасно място,

тя е нашият Библейски рай,

но ние търсим все богатство

и вдигаме измислени сараи.

 

Живеем в конфликти и разкол,

борим се за някакви милиони,

но най-накрая като царя гол,

ще останем даже без корони.

 

Помисли сериозно за нещата,

до които сега си се добрал,

с теб ли ще са те, когато

утре те затрупват с кал?

 

    Валентин Начев

Говори ми само за любов от Валентин Начев издателство Монт на …

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 

 

 

Всеки път, когато нещо те подразни…

        Един селянин забелязал, че кесията му е изчезнала. Претърсил цялата къща, но не я намерил и вече съвсем твърдо бил убеден, че някой го е обрал. Прехвърляйки в паметта си всички, които са го посещавали в последните дни, селянинът решил, че знае кой е крадецът — момчето на съседите. То се отбило точно преди кесията да изчезне и не било възможно никой друг да извърши кражбата.

Когато видял момчето следващия път, селянинът открил в поведението му много потвърждения на подозренията си. Съседският син явно се смущавал от него, отбягвал погледа му и изобщо имал гузен вид. С една дума всяко движение, всеки жест издавали крадеца.

Но селянинът нямал никакви доказателства и не знаел какво да прави. Всеки път, когато срещнел момчето, то изглеждало все по-виновно, а селянинът се вбесявал все повече.

Накрая се разгневил така, че решил да отиде при бащата на крадеца, и да му предяви официално обвинение. В този момент жена му го повикала:

— Виж какво намерих зад леглото! — казала тя и му подала изгубената кесия с парите.

На другия ден селянинът отново наблюдавал момчето на съседа си и нищо в неговото поведение и жестовете му не показвало, че е крадец.

                                                                                                                     /Дао притча/

***

Всеки път, когато нещо те подразни

и си на път да бъдеш възмутен,

спомни си за нещата разни,

с които се разделяш всеки ден.

 

Опитай зла обида да забравиш,

за лоша дума да простиш,

безпризорно куче да нахраниш

и в дома си да го приютиш.

 

Ако за неверен упрек, ням утихнеш

и най-спокойно вечерта заспиш,

в съня си ти ще се усмихнеш

и като ангел в миг ще заблестиш.

 

Виж, че когато сме без – аз и ти,

доброто и за двама ни блести,

но щом направим нещо – мое,

то само за единия добро е.

 

Когато навън студена е мъглата

или край теб е адски пек

и на друг помогнеш без отплата,

знай, че мъдър си човек.

 

Но ако просяк гневно си отминал

и за помощ днес не си се спрял,

с отношението си непростимо,

ти по-жесток си от чакал.

 

А ако някой те е предизвикал,

да участваш в битка и скандал

и ти за бой не си откликнал,

значи Бога си разбрал.

 

Не гледай в чуждата паница,

винаги това било е вредно,

индивид си с мъничка душица

и голямо его – непотребно.

 

Да воюваш с никого не бива,

дори и в гръб да те нападне,

виж, как всичко си отива,

щом покоя ти открадне.

 

Да страдаш, за нещата земни,

е най-трагичната заблуда,

както в нощи бели и студени,

ако търсиш жива пеперуда.

 

И ако чакаш някаква отплата,

за сторени от тебе добрини,

първа крачка е към Ада,

изпълнен с драма и войни!

 

   Валентин Начев

 

Говори ми само за любов от Валентин Начев издателство Монт на …

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 

Как да повярвате на някой?..

  „Как да повярвате на някой, който казва „Обичам те“, а после се отнася към вас с неуважение и емоционално насилие? Как е възможно някой да ви казва „Обичам те“, след като иска да контролира живота ви, да ви нарежда какво да правите, в какво да вярвате? Как е възможно някой да твърди, че ви обича, а после да ви даде емоционален боклук, ревност и завист? Как е възможно да кажем на някого „Обичам те“, а после да го засипем с мненията си и да го накараме да страда? Тъй като те обичам, трябва да ти кажа в какво грешиш. Тъй като те обичам, трябва да те съдя, да те намеря за виновен и да те накажа. Тъй като те обичам, трябва постоянно да те изкарвам крив и да те карам да се чувстваш като нищожество. И понеже ти ме обичаш, трябва да понасяш моя гняв, моята ревност и цялата ми глупост. Мислите ли, че това е любов? Не е любов. Не е нищо друго, освен егоизъм, а ние го наричаме любов. И казваме „любовта наранява“, но всъщност нараняваме себе си със собствените си лъжи.Всички схватки в романтичните връзки са нелепост. Те не са любов и затова хората жадуват за любов. Когато изпитвате недоимък, точно това споделяте във връзката. Но когато сте отворени за любовта, получавате любов и ако това не е любов, не е необходимо да продължавате. Вие сте отворени за получаването на любов, но не сте отворени за получаването на обиди. Не сте отворени за обвинения; не сте отворени да приемате ничия отрова, защото вашият ум вече не е плодородна почва за тази отрова. Когато обичате и уважавате себе си, няма начин да позволите на някого да се отнася към вас с неуважение и непочтителност. Много хора ми казват: „Божичко, искам някой да ме обича. Искам подходящия човек да се появи в живота ми“. Кой е подходящият човек? Ако този човек се появи в живота ви и вие се отнасяте с него така, както се отнасяте към себе си, а именно егоистично, тогава ще използвате този човек, за да наранявате себе си. Как можем да искаме романтична любовна връзка, след като дори не харесваме себе си? Как можем да се преструваме, че обичаме някой друг, когато не обичаме себе си? Когато се чувствате недостойни, когато не уважавате себе си, вие не уважавате и партньора си. Ако не почитате себе си, как бихте могли да почитате партньора си? Как бихте могли да дадете нещо, което не притежавате? Най-красивата и романтична връзка трябва да започне с вас. Вие сте отговорни за едната половина от връзката: вашата половина. Когато уважавате себе си, вие уважавате любимия си. Когато почитате себе си, почитате любимия си. И давате и получавате любов. Но когато сте изпълнени с отрова, тъкмо това давате. Когато обиждате себе си, искате да обиждате и любимия. Нелепо е… Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но започва от вас… Трябва да научим и децата си на любов и уважение, но единственият начин да го направим е да обичаме и уважаваме себе си. Няма друга алтернатива. Пак ще кажа – можем да дадем само каквото имаме, а не каквото нямаме. Мога да споделя само каквото знам. Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Моите родители ме научиха на онова, което те бяха научили от своите родители. Как биха могли да ме научат на нещо друго? Не биха могли да направят нещо повече. Не мога да виня родителите си за програмата, която получих. Не мога да виня учителите си за образованието, което получих в училище. Те правеха най-доброто според силите си, само това знаеха и го предадоха на следващото поколение… Като променим себе си, като обичаме себе си, посланието, което изпращаме на децата си, носи семената на любовта и истината. Тези семена пронизват в децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще пораснат, ако споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността, срама и вината. Представете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялостната им личност, защото сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се промени всичко, когато внесем уважение във всяка връзка. Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един от друг. Не са ни нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого, важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не е необходимо те да са сложни. Стигат и две: „Обичам те“. Това еЩастлив те прави не любовта на другите към теб, а твоята любов към другите. Не е необходимо да търсите любов. Любовта е тук, защото Бог е тук. Жизнената сила е навсякъде. Ние, хората, създаваме разказа за разделението и търсим онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, любов, истина, справедливост и търсим ли, търсим, докато всичко това е вътре в нас. Всичко е тук, просто трябва да отворим духовния си взор, за да го видим.“ 

Автор: Дон Мигел Руис; откъс от книгата „Гласът на знанието“                                                Добре е да прочетете и книгата „Умението да обичаш“. В нея Дон Мигел Руис разглежда подхранваните от страха убеждения и предположения, които ни пречат да обичаме и водят до страдание и нещастие във връзките ни. Като използва проницателни истории, за да вдъхне живот на посланието си, Руис ни учи как да излекуваме емоционалните си рани, да си върнем свободата и радостта, които ни се полагат по рождение.

***

Прекалено много хора,

взели са се на сериозно,

но изнемогват от умора

с битието свое, грозно.

 

Един е винаги нещастен,

друг се мисли за голям умник,

първият критик е страстен,

а вторият неосъзнат смешник.

 

Но понякога в две очи,

милион вселени са събрани

и човекът изумен мълчи,

че с любов останал е без рани.

 

Влюбва се човек внезапно

и всичко вредно си отива,

горчивото му става сладко

и бързо нощем се наспива.

 

За него времето се спира,

не мисли за начало или край,

във всичко красота намира

и навсякъде той вижда Рай.

 

За влюбения няма нищо,

което може някак да го спре:

За друг с любов той диша,

без капка страх, че ще умре.

 

За него няма критика и упрек,

не иска вричане, ни отказ,

готов е да дарява бъбрек,

без да търси шум и показ.

 

При влюбения няма друго,

освен мир, любов и доброта,

в баналното ще види чудо

и в мрака скрита светлина.

 

  Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.