Архив на категория: Притчи

Как да повярвате на някой?..

  „Как да повярвате на някой, който казва „Обичам те“, а после се отнася към вас с неуважение и емоционално насилие? Как е възможно някой да ви казва „Обичам те“, след като иска да контролира живота ви, да ви нарежда какво да правите, в какво да вярвате? Как е възможно някой да твърди, че ви обича, а после да ви даде емоционален боклук, ревност и завист? Как е възможно да кажем на някого „Обичам те“, а после да го засипем с мненията си и да го накараме да страда? Тъй като те обичам, трябва да ти кажа в какво грешиш. Тъй като те обичам, трябва да те съдя, да те намеря за виновен и да те накажа. Тъй като те обичам, трябва постоянно да те изкарвам крив и да те карам да се чувстваш като нищожество. И понеже ти ме обичаш, трябва да понасяш моя гняв, моята ревност и цялата ми глупост. Мислите ли, че това е любов? Не е любов. Не е нищо друго, освен егоизъм, а ние го наричаме любов. И казваме „любовта наранява“, но всъщност нараняваме себе си със собствените си лъжи.Всички схватки в романтичните връзки са нелепост. Те не са любов и затова хората жадуват за любов. Когато изпитвате недоимък, точно това споделяте във връзката. Но когато сте отворени за любовта, получавате любов и ако това не е любов, не е необходимо да продължавате. Вие сте отворени за получаването на любов, но не сте отворени за получаването на обиди. Не сте отворени за обвинения; не сте отворени да приемате ничия отрова, защото вашият ум вече не е плодородна почва за тази отрова. Когато обичате и уважавате себе си, няма начин да позволите на някого да се отнася към вас с неуважение и непочтителност. Много хора ми казват: „Божичко, искам някой да ме обича. Искам подходящия човек да се появи в живота ми“. Кой е подходящият човек? Ако този човек се появи в живота ви и вие се отнасяте с него така, както се отнасяте към себе си, а именно егоистично, тогава ще използвате този човек, за да наранявате себе си. Как можем да искаме романтична любовна връзка, след като дори не харесваме себе си? Как можем да се преструваме, че обичаме някой друг, когато не обичаме себе си? Когато се чувствате недостойни, когато не уважавате себе си, вие не уважавате и партньора си. Ако не почитате себе си, как бихте могли да почитате партньора си? Как бихте могли да дадете нещо, което не притежавате? Най-красивата и романтична връзка трябва да започне с вас. Вие сте отговорни за едната половина от връзката: вашата половина. Когато уважавате себе си, вие уважавате любимия си. Когато почитате себе си, почитате любимия си. И давате и получавате любов. Но когато сте изпълнени с отрова, тъкмо това давате. Когато обиждате себе си, искате да обиждате и любимия. Нелепо е… Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но започва от вас… Трябва да научим и децата си на любов и уважение, но единственият начин да го направим е да обичаме и уважаваме себе си. Няма друга алтернатива. Пак ще кажа – можем да дадем само каквото имаме, а не каквото нямаме. Мога да споделя само каквото знам. Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Моите родители ме научиха на онова, което те бяха научили от своите родители. Как биха могли да ме научат на нещо друго? Не биха могли да направят нещо повече. Не мога да виня родителите си за програмата, която получих. Не мога да виня учителите си за образованието, което получих в училище. Те правеха най-доброто според силите си, само това знаеха и го предадоха на следващото поколение… Като променим себе си, като обичаме себе си, посланието, което изпращаме на децата си, носи семената на любовта и истината. Тези семена пронизват в децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще пораснат, ако споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността, срама и вината. Представете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялостната им личност, защото сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се промени всичко, когато внесем уважение във всяка връзка. Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един от друг. Не са ни нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого, важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не е необходимо те да са сложни. Стигат и две: „Обичам те“. Това еЩастлив те прави не любовта на другите към теб, а твоята любов към другите. Не е необходимо да търсите любов. Любовта е тук, защото Бог е тук. Жизнената сила е навсякъде. Ние, хората, създаваме разказа за разделението и търсим онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, любов, истина, справедливост и търсим ли, търсим, докато всичко това е вътре в нас. Всичко е тук, просто трябва да отворим духовния си взор, за да го видим.“ 

Автор: Дон Мигел Руис; откъс от книгата „Гласът на знанието“                                                Добре е да прочетете и книгата „Умението да обичаш“. В нея Дон Мигел Руис разглежда подхранваните от страха убеждения и предположения, които ни пречат да обичаме и водят до страдание и нещастие във връзките ни. Като използва проницателни истории, за да вдъхне живот на посланието си, Руис ни учи как да излекуваме емоционалните си рани, да си върнем свободата и радостта, които ни се полагат по рождение.

***

Прекалено много хора,

взели са се на сериозно,

но изнемогват от умора

с битието свое, грозно.

 

Един е винаги нещастен,

друг се мисли за голям умник,

първият критик е страстен,

а вторият неосъзнат смешник.

 

Но понякога в две очи,

милион вселени са събрани

и човекът изумен мълчи,

че с любов останал е без рани.

 

Влюбва се човек внезапно

и всичко вредно си отива,

горчивото му става сладко

и бързо нощем се наспива.

 

За него времето се спира,

не мисли за начало или край,

във всичко красота намира

и навсякъде той вижда Рай.

 

За влюбения няма нищо,

което може някак да го спре:

Обичам те! – за друг той диша,

без капка страх, че ще умре.

 

За него няма критика и упрек,

не иска вричане, ни отказ,

готов е да дарява бъбрек,

без да търси шум и показ.

 

При влюбения няма друго,

освен мир, любов и доброта,

в баналното ще види чудо

и в мрака черна красота.

 

  Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Advertisements

Какво му трябва на човека?

         Когато Дзици от Нанбо се разхождал из планината Шан, видял огромно дърво, което отдалеч се откроявало сред останалите. Под разкошната му корона можели да се скрият хиляда бойни колесници.

— Какво е това дърво? — Възкликнал учуденият Дзици. — По всичко личи, че не е като останалите.

Погледнал нагоре и видял, че клоните на дървото са толкова криви, че от тях не могат да се направят нито стълбове, нито дъски. Погледнал надолу към могъщите му корени и видял, че те са така извити, че от тях не може да се направи нищо. Сдъвкал едно от листата и ужасно му подлютяло. А миризмата им била такава, че веднага му се догадило и главата го боляла цели три дни.

— Това дърво не става за нищо, затова и е порасло така голямо. Сега разбирам защо най-ценните неща на света са направени от материал, който не е нужен никому! — Поклатил накрая глава дълбоко замисленият Дзици.

                                                                                                          /Дао притча/

***

Колко струва помощта човешка,

в най-трудния ти и печален ден,

когато в ситуация си тежка,

попаднал в безизходен плен?

 

Помисли какво му трябва на човека,

за да е доволен и щастлив?

Една усмивка, топла, лека

и спомен малък, но красив.

 

Какво му трябва на човека,

за да има той спокоен ден?

Дори и в ситуация не лека,

да не види никакъв проблем.

 

Какво му трябва на човека,

за да има радостно лице?

Една постеля, топла, мека

и мила ласка, от сърце.

 

Какво му трябва на човека,

за да има всичко на света?

Една невидима пътека,

постлана с мир и красота.

 

Какво му трябва на човека,

за да бъде здрав и жив?

Малка вътрешна утеха,

когато е пред нервен срив.

 

Какво му трябва на човека,

за да не чувства нищета?

Да не тича, да върви полека,

след всички „свои“ неща!

 

  Валентин Начев

„Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?”  Матей 16:26

***

 „ Дао е пусто,  но използването му е неизчерпаемо. О бездънно, сякаш е праотец на всички неща. Притъпим ли неговите остриета, Освободим ли неговата хаотичност, Смекчим ли неговите блясъци, Уеднаквим ли неговите прашинки, О как е чисто, сякаш е изчезнало но съществува. …                                                                                                                                           От глината правят прибори; в тяхната вътрешна празнота е пригодността на съда. На дома пробиват врати и прозорци, в неговата вътрешна празнота  е полезността на стаята. Ето защо битието е полезно, небитието – пригодно.”        Лао Дзъ

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Най-ценното ни нещо

                     Веднъж Ксант, син на Дексикрат и ръководител на философска школа в Самос решил да устрои пир за най-добрите си ученици и няколко височайши гости. По този повод изпратил своя роб Езоп на пазар и му заръчал:

– Купи ни от всичко най-ценно и скъпо на света!

Дошли гостите, а Езоп поднася само език: варен, печен, маринован, осолен и т.н..

– Какво означава това? – Разгневил се господарят му.

– А нима, езикът не е най-ценното и скъпо нещо на света? С него хората се договарят, установяват закони, разсъждават за най-различни мъдри и полезни неща. Няма нищо по-хубаво от езика, господарю! – усмихнал се Езоп.

– О, щом си такъв умник, тогава иди утре на пазара и ни купи от най-лошото на света! – Отсякъл още по-гневно ядосаният Ксант.

На другия  ден Езоп отново поднася само език.

– Ти, подиграваш ли се? – Кипнал господарят.

– А нима, езикът не е най-лошото нещо на света? С него хората се лъжат, клюкарстват, карат се и започват войни. Ето защо няма нищо по-лошо на света от езика, господарю. – Кротко, но твърдо отвърнал Езоп.

***

Най-ценното ни нещо,

не е само мое или твое

и с любов се то усеща,

ако умът ни в покой е.

То не е вярно и грешно,

няма как да се създава 

и когато ни е смешно,

винаги се проявява.

Какво са хората без смях,

без мисъл светла, мила?

Упрек сме за нечий грях,

с демонстрация на сила.

Ако днес нещо те боли,

стой далеч от мисъл вредна

и с любов се усмихни,

дори на болката поредна.

Засмей се и махни с ръка,

на всяка лоша изненада,

поздрави я и я виж така,

сякаш твоя е награда.

Какво сме хората без дух?

Тяло, което се разлага,

подобни сме на дънер сух,

без слънце и без влага.

Най-ценното ни нещо,

няма как да се види,

но без него е зловещо

и живеем с обиди.

В студената зима

и през лятото горещо,

всички го имаме –

най-ценното нещо.

Но мнозина за него,

представа си нямат

и обладани от его,

света си развалят!

 

 Валентин Начев

„Когато осъзнаем безполезността и повърхността на думите, тогава разбираме, че действителният ни живот е на едно по-дълбоко ниво и започваме да живеем истински.

Ние живеем в думи от сутрин до вечер. Всичко би трябвало да има смисъл за нас. Всичко би трябвало да има цел. В това търсене на цел и съдържание ние губим целият смисъл и цел. Това е като моркова за заека. То е точно там, но все пак не е там. Достига до такава големина, че ние дори губим спокойният ни сън. Дори през нощта сме притеснени от думите. Много хора говорят на сън. Изглежда няма почивка от думите.

Думите са коренът на всички притеснения. Не можеш да се притесняваш без думи, можеш ли? Сега, притеснявай се за десет минути, но не използвай нито една дума. Не можеш! Ние сме приклещени от думите. Нашето приятелство се базира на думи. Някой казва, „Ох, ти си толкова прекрасен, ти си красив, имаш толкова мило сърце; Никога не съм виждал човек като теб през целият си живот.“ Ти се влюбваш внезапно. И когато някой изстреля някаква небивалица, глупост върху нас, ние помръкваме. Но това са само думи…  

Ако си осъзнат, тогава виждаш, че има толкова много глупост! Просто наблюдавай, когато четири или пет човека се съберат и заговарят, имат клюкарска седянка. В тази седянка, внезапно можеш да смениш темата на разговора. Това е нещото с тълпата. Ако десет души говорят за времето и ти промениш темата на пазара на акции, те внезапно ще започнат да говорят за акциите, не зависимо дали са наясно с тях или не. И от акции ще промениш темата на здраве и хранене. Няма да са завършили предишната тема, но ще се хвърлят в новата! Това е велико забавление.

Да бъдеш осъзнат за тази непостоянна природа на нашия живот, променящата се същност на случващото се – ще откриеш, че има нещо в теб, което не се е променило. Има определена точка, от която можеш да кажеш, че нещата са просто бърборене. Да бъдеш в тази определена точка, това е съществуването. Това е източника на живот. Това е мъдрост. Мъдрият човек е глупак. Всички мъдри хора са били наричани глупаци. Галилео е наричан глупак, когато е казал, че земята се движи около слънцето.

Глупакът е някой, който е успокоен, който е свободен, който е щастлив. Той не е притеснен за това, което получава, независимо дали е материално, духовно или каквото и да било. Какво си направил с всичко това, което си получил? Докъде те е довело? Нищо не спечелваш, нищо не губиш. От твоите действие, ти не удовлетворяваш или нараняваш Бог. Има поговорка на санскрит: „Моят истински дом е в рая. Аз дойдох тук, за да отпочина.“ Аз дойдох на този свят, за да отпочина и за да играя, да наблюдавам и да видя какво се случва тук. В този свят, просто бъди осъзнат и бдителен, наблюдавай всичко, което се случва около теб. То е голямо забавление.“    Шри Шри Рави Шанкар

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Ако срещнеш някога човек…

                 Веднъж синът на пастира отишъл, плачейки, при мъдрата свиня.

— Без да искам, убих една пеперуда. — Изхлипало малкото дете. — А мама ми каза, че да се отнеме чуждият живот е голям грях.

— Наистина е така! — Важно отговорила свинята. — Но е грях само когато убиваш, без да е наложително и изпитваш удоволствие от това. Милиони пеперуди умират всеки ден в клюновете на птиците или от лошото време, но малцина страдат за тях, това е естественият ход на нещата.

— Но гласът на майка ми сякаш е вътре в мен и непрекъснато ме укорява. — Възразило момчето.

— Какво толкова, обясни му на този глас всичко, което ти казах и му кажи, че не е прав. — Посъветвала го мъдрата свиня.

Озадаченото момче измърморило нещо под носа си, лицето му грейнало в усмивка и се затичало нанякъде, като от радост дори забравило да благодари на мъдрата свиня за съвета.

— Хората наистина са майстори в това да си създават неприятности, за да могат после да се отървават от тях с радост. — Промърморила свинята и като помислила, добавила. — И все пак жалко за пеперудата, защото тя също е била нечия приятелка.

                                                                                                                   /Дао притча/

***

Ако срещнеш някога човек,

за който истината не е спънка,

в поройно време или в пек,

той няма никога да мрънка.

 

Истината прави ни свободни,

с нея има шанс да си щастлив,

а с лъжите хора сме отровни

и светът е твърде некрасив.

 

Щастлив е, който не говори,

грозни приказки или лъжи

не се интересува от позори

и на никой нищо не дължи.

 

Светът на щастливите хора,

изпълнен е с добри дела,

дори и ако тъмен е простора,

ще видят само светлина.

 

Щастлив ли е човек дарява

и последния си залък сух,

за нищо той не вдига врява,

на клюките не дава слух.

 

Щастливият човек се смее,

когато може да му се реве

и ако днес в нещо не успее,

с усмивка тихо ще се спре.

 

Но пълно е с фалшиви хора,

навсякъде по нашата земя,

които пръскат своята отрова   

и по-опасни са, и от змия.  

 

Поначало те са недоволни,

от самите себе си и от света.

И често охкат, че са болни

или жертви са на завистта.

 

Светът на фалшивите хора,

изпълнен е с обиди и лъжи,

с хронични мъки и умора,

гневът им в ада ги държи.

 

И по гръб за тях  да паднеш,

те пак ще те замерят с кал,

ще кажат утре, че си гаден

и в теб е техният провал!  

 

   Валентин Начев

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.”  (Иоан 8:32)

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

 

Съдбата е в твоите ръце

                    Някога, много отдавна, в далечна страна, в къща на върха на висок хълм живеел един старец. Той посветил целия си живот на медитация и духовно размишление и бил прочут със своята мъдрост и пророческата си дарба. Посещавали го всякакви хора, за да търсят решение на проблемите си, а неговите отговори на въпросите им били винаги верни и правилни. Старецът притежавал чудна способност, която му помагала да стигне до същината на всеки проблем.

В подножието на хълма всеки ден играели група момчета, които понякога изкачвали хълма, за да посетят стареца и да му зададат въпроси, на които той винаги давал правилен отговор. Постепенно това се превърнало в игра, в която момчетата непрекъснато се мъчели да измислят въпрос, на който старецът да не може да им даде правилен и категоричен отговор. Но никога не успявали.

Веднъж лидерът на групата събрал останалите момчета около себе си и им казал:

– Най-после открих начин, по който да объркаме стареца. Вижте, в ръката си държа пеперуда. Ще отидем и ще го попитаме дали тя е жива или мъртва. Ако той каже, че е мъртва, ще я пусна и тя ще отлети. Ако каже, че е жива, аз ще я стисна и ще я убия. И в двата случая ще му докажем, че той греши.

Изпълнени с трепетни очаквания от възможността най-сетне да хванат стареца с погрешен отговор, те се затичали нагоре по хълма. Старецът ги наблюдавал как се приближават и забелязал дяволитите изражения на лицата им. Тарторът на групата пристъпил напред и го попитал:

– Старче, в ръцете си държа пеперуда. Как мислиш, тя жива ли е, или мъртва?

Старецът се вгледал в лукавите, очакващи отговора му очи и тихо промълвил:

– Пеперудата е в твоите ръце, синко!

***

Тази сутрин за пореден път и пак най-случайно попаднах на тази популярна любима притча. Отново я прочетох с голямо удоволствие и бях  вдъхновен да напиша поредното си стихотворение:

 

Животът е винаги красив,

пъстър, свеж и интересен,

но човекът с поглед крив,

все го вижда сив и тесен. 

 

А може да открие всеки,

себе си във всичко друго

и дните му да станат леки,

в живота си да има чудо.

 

Човекът крачи устремен,

към това, което го влече

и с мислите си всеки ден,

той сам съдбата си тъче. 

 

Всеки може да забрави,

неспокойните си дни,

да остави лошите си нрави

и да прави добрини. 

 

Всеки може да дарява,

хармония и красота,

без да вдига често врява,

с изпусната уста.  

 

Всеки може да покаже,

уважение и доброта,

от претенция да се откаже,

в името на любовта. 

 

Всеки може да е важен,

в собствените си очи,

но нека други да го кажат,

а той да си мълчи. 

 

Всеки може да е умен.

Да се труди, да чете

и някои хора да се чудят,

как животът му тече!    

 

  Валентин Начев 

„Когато думите са изговорени, има тишина. Когато относителното приключи, остава абсолютното. Тишината преди думите да бяха изречени различна ли е от тишината, която идва след това? Тишината е една и без нея думите не биха могли да бъдат чути. Тя винаги е там – фон зад думите. Превключи фокуса на вниманието си от думите към тишината и ще я чуеш. Умът жадува за преживявания, споменът за които е взет за знание. Духът е отвъд всякакви преживявания и паметта му е изпразнена от миналото. Той е изцяло несвързан с нещо определено. Но умът жадува за формулировки и дефиниции, винаги готов да прокара реалност във вербална форма. За всичко иска идея, защото без идеи ума го няма. Реалността в основата си е една, но умът няма да я остави на спокойствие и вместо това се занимава с нереалното. И все пак това е всичко, което умът може да направи – да разкрие нереалното като нереално…

Желанието да знаеш, да имаш силата, дори и желанието да съществуваш са просто желания. Всеки иска да бъде, да оцелее, да продължи, защото никой не е сигурен в себе си. Но всеки е безсмъртен. Ти правиш себе си смъртен, като се вземаш за тялото.“  Махарадж

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

 

Всичкото ни притежание е робство

               В популярна притча се разказва за несравнимо богат човек, който живеел по онова време в един от най-големите древни градове. Името му било известно на всички, не само в неговия град, но и в по-големите градове на съседните страни. Богатството му било безпределно, а той продължавал всеки ден да печели и трупа нови средства, от нови занимания, които му носели още повече пари.   Всички хора славели успехите му и всеки искал да му бъде приятел. Но винаги имало нещо, което го притеснявало, нещо, което не било точно така, както го искал той. Понякога се чувствал съвсем самотен, въпреки постоянната тълпа от хора около него. В тези моменти често яхвал коня си и препускал просто ей така, в случайна посока, сам и без да знае накъде отива. Но дори и яздейки коня си в неизвестна посока, от главата му никога не излизали грижите и притесненията за многобройните задачи, които трябвало да свърши за деня, седмицата, месеца и въобще, като цяло до края на годината. B едно от своите пътувания, мъжът, случайно попаднал на един сляп старец, който живеел чисто сам в малка къща от дърво, насред гората. Богаташът веднага скочил от коня си, за да го поздрави и най-вече да се представи пред него, като вярвал, че името му ще бъде познато и на стареца. Но белобрадият старец не реагирал по никакъв начин, което силно озадачило богатия човек.

– Старче, нима никога досега не си чувал за най-богатия човек по тези земи? Значи не знаеш какви богатства имам? Аз мога да купя и направя всичко с моите пари. Помогнал съм на много хора с тях. Сега бъди сигурен, че ще помогна и на теб. Но въпреки това съм често напрегнат и нещастен. Според теб защо e така? Старецът се усмихнал и казал:

– Добри ми млади човече, ти нищо не можеш да ми дадеш с парите си. Те нямат никаква стойност и значение за мен. Онова, което ми е необходимо няма как да се купи с пари. И като цяло щастието никога не е в парите, то не зависи от богатството на човека.

– Как така, та аз имам толкова много пари? С тях мога да ти купя всичко. Старецът отново се усмихнал и на свой ред отговорил с въпрос:

– Наистина ли? Как може да вярваш в това? Можеш ли да ми купиш зрение и младост?

Погледнал го с отворена уста богатият човек и не знаел какво да отговори. Старецът бил прав.

– Но кажи ми, от какво зависи щастието. Защо дори и на толкова богат човек като мен, така често му се случва да бъде нещастен?  

– Добри ми човече, ти съвсем си се объркал. Все още не си разбрал най-важното, че колкото повече имот и власт имаш, толкова повече грижи и тревоги ще имаш. Тежка е царската корона! – казват мъдрите хора от векове. Хората търсят и си мислят, че намират щастието в най-различни неща. Понякога в една приятелска прегръдка, в казана мила дума или в подаден залък хляб. И в още в много други неща. Всеки човек сам решава, къде и как ще го намери. Но ти ако искаш да си по-щастлив, намали богатството и собствеността си, освободи се от всичко, което не е от първа необходимост за земното ти съществуване. Така по-лесно ще почувстваш красотата на покоя в себе си и ще усетиш истинското щастие. Щастието е винаги вътре в самия човек, а отвън са многобройните удоволствия, за които хората непрестанно копнеят и се заблуждават, че те ги правят щастливи. Но всяко от тези удоволствия е временно и след загубата му или само от мисълта за неговата загуба идва човешкото нещастие.       

***

Казват, че богатството в този свят,

било едно безумие на Бога в очите.

Живот тревожен и врата към ад,

с тъга и страх за утрото на дните.

 

Всичкото ни притежание е робство,

Не излагай постиженията на показ.

Стой далеч от всякакво господство.

Свободата идва винаги чрез отказ.

 

Осъзнай, че няма загуба ни пропуск,

за душата ни безвременна и млада

и всяко твое притеснение е глупост,

която непрестанно те държи в ада.

 

Разбери, че като тяло си обречен,

да си жив от раждането до смъртта,

но да си човек с душа, сърдечен,

сам избираш ти, със светостта! 

 

Откажи се от стремежите за слава,

от бляновете си за лустро и успехи,

че онова, което се купува или дава,

в един момент е загуба за всеки.

 

Всичко, което мимолетна е утеха

и ти очакваш го от други хора,

за миг се скъсва като стара дреха,

и няма никога да ти даде опора.

 

И ако душата ти скована е от лед,.

а ти богат си, но покой си нямаш,

стопи леда и най-ценното от теб,

завинаги на другите ще даваш!

 

   Валентин Начев

„Защото мъдростта на този свят е глупост в очите на Бога.”  Коринтяни 3:19

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

 

Притча за успеха

      В една популярна притча се разказва за млад журналист, който решил да напише най-добрата статия за успеха на човека. За целта младежът веднага побързал да се срещне с един от най-преуспяващите бизнесмени в неговата страна.

– Каква е тайната на Вашия успех? – попитал журналистът. – Разбирам, че това е тема на дълъг разговор, но ако може да ми отговорите накратко?

– Мога да ви отговоря само с две думи. – усмихнал се бизнесменът.

– Само две думи ли? И кои са те? – учудено го погледнал младежът.

– Правилните решения!

– А как сте сигурен, че сте взели правилното решение?

– На това може да се отговори само с една дума?

– Коя е тя?

– Опит!

– И как се получава този опит? На какво се дължи?

Бизнесменът отново се усмихнал още по-широко и отговорил:

– Това отново ще Ви го кажа само с две думи!

– Пак ли с две? Моля Ви, кажете ми ги! – помолил се припряно журналистът, след като видял, че бизнесменът посяга с ръка към вратата на лъскавия си автомобил.

– Неправилните решения! – отвърнал преуспелият бизнесмен и потеглил с луксозната си лимузина. А младият журналист записал в работния си бележник: Правило №1 – Изпълнението на всяко взето решение е крачка напред към желания успех.

***

„Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 начина, по които няма да стане.

Не съм прекарал и един ден в работа през живота си. Всичко беше забавление.

Не съм направил нищо случайно, нито някое от моите изобретения е дошло случайно. Те са плод на работа.

Ако бихме направили всичко, на което сме способни, щяхме буквално да се смаем.

Само защото нещо не работи, както сте го планирали, не означава, че е безполезно.

Много от провалите са на хора, които не са осъзнали колко близо до успеха са били, когато са се отказали.“         

                                                                                                              Томас Едисън

***

Понякога в живота,

случва се така –

спъват те по пътя,

към твоята мечта.

Няма нищо страшно,

да паднеш някой път.

Но просто е ужасно,

ако с падане те спрат.

Понякога в живота,

се хващаш за глава.

Получаваш тежък удар,

от неясната съдба.

Никак не е странно,

че случва се това.

Но много е коварно,

да се удавиш в тъга.

Понякога в живота,

сам изгубваш се в мрак.

Път си без посока,

като релса си без влак.

Не е пагубно и пошло,

моментно да си там.

Извратено е и лошо,

да страдаш, че си сам.

Понякога в живота,

всичко се руши.

Страшно е, потоп е

и много ти тежи. 

Потопът ще отмине. –

с кураж си ти кажи!

И слънце ще изгрее,

след сивите мъгли!

 

  Валентин Начев

„Господ ми е помощник; няма да се убоя  ЕВРЕИ 13:6

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.