Архив на категория: Притчи

Покоят е всичко

       Един писар не можел да яде и да спи от притеснение, че Небето ще пропадне, а Земята ще се продъни и той няма да има къде да живее. Тези притеснения разтревожили негов познат, който започнал да му обяснява:

— Защо се опасяваш, че Небето ще пропадне? Нали то е огромно натрупване на въздух. Ти живееш, дишаш и действаш в това небе.

— Но ако Небето наистина е струпване на въздух, не трябва ли тогава слънцето, луната, планетите и звездите да паднат? — попитал писарят.

— Слънцето, луната, планетите и звездите са просто част от въздуха, която блести. И дори да паднат, не биха причинили вреда никому.

— А ако Земята се продъни?

— А откъде ти хрумна, че ще се продъни? Нали Земята е натрупване на твърда маса, която запълва четирите пустоти. И няма място без твърда маса. Ти стоиш, ходиш и действаш на Земята.

Като чул това, писарят се успокоил и много се зарадвал. Неговият познат също се успокоил и се зарадвал.

Когато разказали това на учителя Мо, той се усмихнал и казал:

— Дъгата — единична и двойна, облаците и мъглата, вятърът и дъждът, годишните времена — тези натрупвания на въздух образуват Небето. Планините и хълмовете, реките и моретата, металите и камъните, огънят и дървото — тази натрупвания на твърда маса образуват Земята. Нима този, който знае, че Небето е натрупване на въздух, а Земята — натрупване на твърда маса, може да каже, че те не се разрушават? Нали в пространството Небето и Земята са дребни, най-голямото от тях е безкрайно и неизчерпаемо. И е очевидно, че опасността от тяхното разрушение се отнася към твърде далечното бъдеще, но би било невярно и да се твърди, че те не се разрушават. Доколкото Небето и Земята не могат да не се разрушат, те непременно ще се разрушат. И нима няма да възникне опасност, когато дойде времето на тяхното разрушение?

Чувайки това, Лао Дзъ се усмихнал и казал:

— Тези, които твърдят, че Небето и Земята се разрушават, грешат. Тези, които смятат, че Небето и Земята не се разрушават, също грешат. Дали се разрушават, или не — не мога да знам. Не е работа на живия да знае какво е да си мъртъв, а и мъртвият не знае какво е да си жив. Идващите не познават заминаващите, а те на свой ред не познават идващите, така че защо да се тревожа и да мисля за това ще се разруши ли Небето, или не?

                                                                                                                          (Дао притча)

***

Колко струва,

един миг покой?

Дали се купува

и защо ни е той?

 

Дали  умира,

когато е мой,

къде се намира,

зад кой е завой?

 

Той е начало,

а после финал,

утро изгряло

и залез заспал.

 

Покоят е всичко,

което има човек,

но с его себично,

той гони успех.

 

Покоят е всичко,

за нашите души,

но щастие лично,

все го руши.

 

Покоят обича,

спокойни глави

и бяга далече,

от шумни тълпи.

 

Покоят не тича,

но вечно е пръв

и мигом посича,

стегната връв.  

 

Покоят отрича,

конфликти и кръв,

борби не обича

и всякакъв блъф.

 

Покоят сме ние,

събрани в един,

в тъмата се крие,

когато заспим.

 

Покоят е видим,

за всеки човек,

който не мисли,

за сметка и чек.

 

Покоят прилича,

на нищо без лик

и много обича,

настоящия миг!

 

Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Реклами

Кучето ще ти покаже верния път

             Един мъж се обадил на телефонния номер за резервации в малък семеен хотел, където смятал да отседне по време на зимната си почивка:

– Първо ще започна с това, че много бих желал да доведа кучето си. То е чисто и се държи много добре. Бихте ли позволили четириногият ми приятел да остане в моята стая през цялото време?

Собственикът на хотела веднага му отговорил, без въобще да се замисли:

– От много години поддържам този хотел. И никога не съм имал случай някое куче да открадне хавлии, завивки за легло, сребърни прибори или картини от стените. Никога не ми се е налагало да гоня куче през нощта за това, че се е напило и нарушава реда. Никога не се е случвало куче да избяга, без да си плати сметката.

Така че вашето куче е добре дошло в нашия хотел. И ако то може да гарантира по същия начин за вас, вие също сте добре дошъл!

***

Изгубен е пътят,

за много от нас,

които се лутат,

между – мое и аз.

Търсят пътека,

протягат ръце

и просят утеха,

за тъжно сърце.

Градят кариери

и гонят успехи,

уговарят вечери,

купуват си дрехи.

А животът върви си

натрупват години,

възрастта им личи си

и губят роднини.

Срокът изтича

и гонят го те,

но крака им отичат

и пукат ръце.

Търсят в аптеки,

лекарства за здраве

и пътища леки,

за вечни изяви.

Правят корекции,

за повече чар

и с тъпи инжекции –

често са звяр.

Сами се превръщат,

в контузен играч,

с лоша представа-

невидим палач.

Която все казва,

че нещо ти липсва

и твърде важен,

проблем те притиска.

Че време ти нямаш,

а много задачи

и без бърза промяна,

накрая ще плачеш.

Но самият палач,

най-голям е проблем,

изпълва със здрач – 

светлия ден!

 

 Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Благословен е този, който дава

 Най-ценен е неочакваният подарък. Коледа наближава. Благословен е този, който дава!          Има една стара история за млад студент, който се разхождал със своя любим преподавател извън покрайнините на града. Докато се разхождали и разговаряли, на отсрещната страна на пътя младежът видял един чифт стари обувки, които по всичко изглежда принадлежали на някой беден селянин, който работел на нивата си в близост до пътя.

Студентът хитро се усмихнал и казал на професора:

– Професоре, хайде да се пошегуваме с този човек. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи.

Но професорът не се съгласил и му отговорил със строг тон:

– Момче, никога не се шегувай за сметка на чуждата беда и нещастие. А тъй като си от богато семейство, може да доставиш голямо удоволствие на бедния човек с едно добро дело. По-добре постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция. Направи го и съм сигурен, че ще останеш доволен от сторената добрина! – подканил го мъдрият преподавател.

Студентът изпълнил съвета му и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където бил оставил обувките си.

Докато се обувал, усетил, че има нещо в скъсаната му обувка. Отначало помислил, че е камъче, но скоро разбрал, че това е златна монета. Бил изумен, че вижда златна монета, огледал се наоколо и след това стоял замислен известно време. Отново се огледал наоколо, но не видял никого. Сложил монетата в джоба си и тръгнал да обува и другата обувка, но с голяма изненада и в нея открил втора златна монета.

Умореният труженик силно се развълнувал и паднал на колене, вдигнал главата си към небето и започнал да казва на глас затрогваща молитва в знак на благодарност.

В своята молитва той споменал за тежко болната си жена, за децата си, които често оставали недохранени, а сега благодарение на невидимата Божия ръка, която му изпратила монетите, найсетне ще бъдат сити и щастливи.

Студентът гледал дълбоко трогнат, с просълзени очи, а професорът тихо го попитал:

– Ако се беше пошегувал с него така, както смяташе първоначално, щеше ли да бъдеш по-щастлив, отколкото си сега?

– Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! – отговорил благодарният студент.

– Благословен е този, който дава, повече, отколкото този, който получава! Затова, когато можеш да направиш добро, побързай, и няма да съжаляваш за това. – усмихнал се професорът.  

***

За колко хора е нормално,

с любов да мислят за Духа,

без да чакат нищо материално,

под зелената елха?

 

Колко хора мислят за Христос,

за примерите му духовни,

без да чакат на поднос,

скъпи дарове Господни?

 

Отново Коледа наближава

и пак настава суетня!

Кой с какво ще се гощава

и колко щедра ще е тя?

 

Един е с някаква представа,

да получи важен дар голям,

а друг се моли и надява,

да го вкара бързо в капан.

 

Светът очаква нещо ново

и често гледа към звездите,

а всичко отдавна е готово

и било е тук назад в дните.

 

Много хора чакат на тепсия,

някой нещо да им поднесе,

да дойде пак един Месия

и да ги носи само на ръце.

 

Да ги дарява с добри награди,

с най-тлъсти бонуси големи,

все пари с пачки да им вади,

а те да харчат без проблеми.

 

Но земното се губи лесно,

тревоги носи ни големи

и само ценното небесно,

прави ни благословени!

 

   Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Всеки се ражда безстрашен

        Млад собственик на малък бизнес бил затънал в дългове и не успявал да ги върне. Сделките, които сключвал не били толкова изгодни, работниците му искали по-добри условия, банките го притискали за парите, доставчиците му също си искали дължимите плащания. Отчаянието било пълно. Така той дълги часове седял на една пейка в парка подпрял главата си с ръка, чудейки се дали има нещо, което може по някакъв начин да спаси фирмата му от фалит.

Внезапно го приближил възрастен мъж и му казал:

– Забелязах, че има нещо, което много те тревожи?

Внезапният въпрос накарал младия бизнесмен да излее душата си пред непознатия старец, който го изслушал търпеливо и след това със спокоен тон усмихнато му заявил:

– Вярвам, че бих могъл да ти помогна.

Сетне старецът попитал мъжа за името му, извадил чековата си книжка, попълнил един чек и му го подал с думите:

– Вземи сега тези пари и нека се срещнем тук точно след една година. Тогава ще ми ги върнеш и ще ми разкажеш какво е станало.

След това се обърнал и бързо се изгубил сред тълпата в парка.

Бизнесменът в първия момент не могъл да осъзнае какво точно се е случило. Всичко му се струвало като сън. Единственото доказателство за случилото се бил чека, който държал в ръката си. Погледнал го и почти щял да припадне от изненада. Сумата, която била вписана в него била 500 000 долара, а самият чек бил подписан от Джон Рокфелер, един от най-богатите хора в света.

Младежът осъзнал, че може да изплати всичките си дългове веднага. Но вместо това, той решил да не осребрява чека, а да го прибере на сигурно място в личния си сейф. Чекът му дал така желаната от него сигурност, но той решил, че ще направи още един последен опит да спаси своя бизнес със собствени сили.

С възобновен оптимизъм бизнесменът отново договорил вече сключените неизгодни договорености с всичките си партньори. На първо време успял да се разбере с банките и доставчиците си за отсрочка в плащанията. А после реализирал и няколко големи продажби. Така само след няколко месеца успял със собствените си усилия да изплати всичките си задължения, а бизнесът му отново започнал да просперира.

Същевременно изтекла едната година от срещата му с известния милионер и той се върнал в парка с подарения чек в джоба. След кратко време се появил и възрастния човек. Но точно, когато бизнесменът щял да му върне чека и да му разкаже историята си, дотичала една задъхана медицинска сестра, която здраво хванала стареца под ръка и веднага се обърнала към младежа:

– Така се радвам, че успях да го настигна и заловя. Надявам се, че не Ви е притеснил много. Той не е наред с акъла си. Често бяга от старческия дом и разказва на хората, които срещне, че е Рокфелер. – учтиво се извинила младата жена и бързо отвела стареца.

Бизнесменът останал там зашеметен от чутото и дълго време се взирал в чека, който се оказал напълно фалшив. Цяла година, той купувал, продавал, сключвал сделки и водел преговори така, сякаш наистина разполага с половин милион долара.

Внезапно младият мъж осъзнал, че не парите – въображаеми или истински са средството, което преобърнало живота му. Истинската причината била в непоколебимата му вяра, че е напълно възможно да постигне преследваната цел.

***

Не мисли за нищо досадно,

че пак не си се наспал,

а сутрин събуждай се рано,

денят е за тебе изгрял.

 

Когато небето е синьо,

зора нова светва за теб,

усмихни се на нея учтиво

и тя ще те води напред.

 

Не казвай, че нещо те плаши

и от него нощем не спиш,

погледни страха си юнашки

и колко измислен е виж!

 

Поздрави небето красиво,

звездите изгряват за теб,

не мисли за времето сиво

и всичко ще бъде наред.

 

От изгрев до залез е всичко,

което се прави за ден,

живота приемай практично

и няма да имаш проблем.

 

Всеки се ражда безстрашен,

изпълнен с много живот,

но после се свива уплашен

и често се къпе в пот.

 

В съня си отивай самичък,

без грижи за утрешни дни,

от които краката отичат

и главата от тях те боли.

 

Когато луната изгрее,

забравяй всеки проблем,

остави го без тебе да тлее

и утре ще бъде решен!

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Приказка за Лунната девойка

     Веднъж един момък се изгубил по време на лов в селвата Лакандона в Сините планини Чиапас. Той обаче бил смел войн и не се уплашил. Пълната месечина го извела на брега на едно езеро.

Голяма била Луната над тихите езерни води. Лек ветрец задухал в листата и те тайнствено запели омайна песен. Сребърна пътека от лунни лъчи се спуснала до брега и по нея слязла чудно красива девойка.

Кожата й била бяла като снеговете на Андите, косите – пухкави като козината на зимен заек, погледът – дълбок като мъдростта на Кинич Ахау. Това била Лунната девойка.

Срещнали се погледите на двамата млади и те се влюбили. Срещнали се устните им и те се обикнали безпаметно. Срещнали се сърцата им и те станали едно.

Всяка нощ, когато луната залязвала, девойката слизала от нея, за да се срещне със своя любим. Тя била свободна от зори до здрачаване.

Влюбените били толкова щастливи, че не забелязали как ги наблюдава злият дух Каказбал, който им завидял. Нощ след нощ той прекъсвал една по една от лунните нишки, по които идвала девойката.

Смрачавало се и момичето трябвало да се покачи обратно на Луната. Момъкът стъпил на сребърната пътека, за да я целуне и точно в този момент Каказбал отрязал последната нишка, която ги свързвала със земята.

Като отронени сълзи паднали младите в тъмните бездни, а месечината изгаснала. Но дяволът не победил, макар да се смеел доволно.

Боговете не успели да поправят съвсем стореното, но сътворили много повече. Те превърнали девойката в Икстал – богиня на любовта, брака и семейството, а момъка в най-ярката звезда (Венера).

Всеки месец Каказбал прекъсва лунните нишки и Луната угасва.

И всеки месец тя отново изгрява в очите на онези, които се обичат.

От тук произлизат и някои поверия на маите. Никой не започва сериозно начинание в безлунното дяволско време на Каказбал. И не се женят. Ако светилото на момъка – Венера се къпе в изгрева, белег е за война и бедствия.

Тъй остава приказката за Лунната девойка, написана на небосвода над Сините планини. Кондорът носи на крилете си приказните думи. А в Синьото езеро блестят лунните стъпки на небесната любов.

(Приказка за Лунната девойка – по персонажи от света на маите)

***

Като сърна с очи ме стрелна,

забравих ловната си страст,

странна тръпка безпределна,

в сърцето си почувствах аз.

В гърдите рана се отвори,

от погледа летящ куршум,

сърце любовно заговори,

в пробития от теб костюм.

Мъжът се има за голям ловец

жените страстно той преследва,

но сам се прави на глупец

и жената първа го уцелва.

Жената супер е стрелец,

а мъжът мишена лесна,

тя показва гол прасец,

той по него се заплесва.

Тя за миг го стрелва с очи

и той я гледа окрилен,

но отдалече вече си личи,

колко тежко е ранен.

Тя взима му сърцето,

той хич не се усеща

и гледа в деколтето,

и кани я на среща.

 

   Валентин Начев

 

И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.” Битие 1:27

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 

Най-добра е златната среда

                               Принц Шраван разполагал с прекрасен и огромен дворец. Той се грижел много за своята столица и тя станала един от най-впечатляващите градове, които сънародниците му познавали. Не след дълго обаче владетелят осъзнал, че тази негова страст вече не го прави така щастлив, както в началото. Междувременно той дочул, че в града ще дойде Буда. Принцът бил като омагьосан от учителя и настоял да прекара още време с него.

Това изумило всички подчинени и познати на владетеля. Те не вярвали на очите си, че личност като него, която доскоро държала толкова много на светските прояви и гуляи, сега се отдава на простичкия живот и ще се откаже от скъпите вещи, жените и многобройните други удоволствия. Учениците на Буда също гледали с подозрение решението на принца и дори запитали Буда дали той няма пръст в това. Тогава учителят обяснил:

– Не съм сторил нищо. Всъщност постъпката му е съвсем логична и се води по законите на ума. Вие сте изненадани, тъй като още не ги познавате. Но желанието му е съвсем естествено. Умът на човек често попада в двете крайности. Човек, който е губил своя ум, потапяйки се в разкош, често в следващия момент го губи, отдавайки се на бедния живот. В двата случая обаче водеща е лудостта.

И наистина принц Шраван скъсал със светския живот и заживял като отшелник. Но той стигнал до крайности и съвсем се занемарил, а накрая започнал да ходи почти гол – нещо, което Буда не възнамерявал за нужно. Принцът нерядко се самоизтезавал – гладувал и дълги часове медитирал под изгарящите лъчи на жаркото слънце.

Минало се известно време и Буда решил да поговори с обезумелия мъж:

– Шраван, знам, че докато си бил принц, цитрата е била любимият ти инструмент и си свирил превъзходно. Искам да те попитам какво би станало, ако струните на музикалния инструмент се разхлабят твърде много?

– При това положение няма да е възможно да се създаде музика. – отвърнал дрипавият принц.

– А ако струните са прекалено стегнати? – отново го попитал доволно усмихнатият Буда.

– Резултатът отново ще е същият, тъй като пристягането на струните трябва да е средно-нито прекалено силно, нито съвсем слабо. За да се произведе музика, трябва да се търси някакво средно положение, а не да се изпада в крайности.

След тези думи Буда се усмихнал още по-доволно и заявил:

– Ето това исках и аз да ти покажа, докато прекарваше времето си с мен и учениците ми. Музиката или това, което се стремиш да извадиш от себе си, ще се получи, само когато намериш равновесието за себе си, тоест струните ти бъдат притегнати в средно положение. Когато твърде много напрягаш силите си, ти не можеш да постигнеш това, което целиш. Истината се крие в златната среда.

***

Когато нищо не подреждаш,

в живота всичко е наред,

но щом за грешки се оглеждаш,

те са винаги край теб.

Често някой ми говори,

как живота ще си подреди,

а след време сълзи рони,

че от подредбата боли.

Друг с ентусиазъм ми разказва,

за големи перспективи,

но след време и той се жалва,

как останал е без сили.

Най-добра е златната среда –

райският покой  за всеки,

без да бъдеш с мисли за беда

и с тези за наслади леки. 

Когато ти е светло в душата,

тиха и спокойна е нощта,

мили и красиви са нещата,

които виждаш в съня.

Когато никой не осъждаш,

няма чувство за вина,

усмихнат сутрин се събуждаш,

с мисъл блага за деня.

Когато ти е леко на сърцето,

най-лек и светъл е денят

и ти попадаш там, където,

делата по вода вървят.

Когато си далеч от фиксидея,

да бъдеш някой в този свят,

доволно с малкото живееш,

а в същност, много си богат.

Когато си без своя нужда,

за която мислиш всеки ден,

получаваш и похвала чужда,

в най-сюблимния момент.   

И когато виждаш своя ближен,

с паница просешка пред теб,

показваш как да е безгрижен,

без да чака само на късмет.

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Скъп е всеки ден живот

     Веднъж, както си яздел по пътя, един мъж видял спящ човек под едно дърво, а в устата му бавно се промъкнала силно отровна змия. Ездачът измъкнал дългия си камшик и започнал да шиба спящия. Той мигновено се събудил и уплашен закрещял:

–    Какво искаш от мен, човече? Защо ме биеш?..

Ездачът заповядал на човека да тича към езерото. Той затичал, а ездачът след него – шибал го с камшика и го карал да пие от езерото. Човекът отказвал викал, че скоро е ял и пил, пък и водата не е чиста, но ездачът заудрял още по-здраво и го карал да пие, докато не му каже да спре. Човекът започнал да пие и пил дотогава, докато не повърнал цялото си стомашно съдържание, в това число и погълнатата отровна змия.

–    Защо не ми каза, че в стомаха ми е влязла змия? Ако ми беше обяснил, сам щях да пия толкова, колкото трябва.

–    Ако бях започнал да ти обяснявам, нямаше да ми повярваш, пък и можеше да се случи най-лошото. Нямах никакво време за разтакаване и обяснения, също както и ти. Скъп е всеки ден живот, когато си здрав. И е достоен да го  наречем – хубав празничен ден!

***

Непременно трябва да празнуваш,

когато всичко виждаш с очи,

когато звук кристален чуваш,

с нормалните си две уши.

Празник е, когато ходиш,

когато нещо с ръце държиш,

когато можеш сам да се нахраниш

и спокойно нощем да заспиш.

Празник е, когато имаш,

премерена нормална реч

и уроци ценни ти приемаш –

дошли от близо и далеч.

Празник е, когато помниш,

как вкъщи да се прибереш

и когато едри сълзи рониш,

сам след време да се спреш.

Празник е, когато можеш,

да отключиш сам една врата,

шапка на главата си да сложиш

и да тръгнеш нейде по света.

Празник е, когато тръгваш,

с уверени и бодри стъпки

и пред никого не мрънкаш,

че от нещо те побиват тръпки.

Празник е, когато чувстваш,

връзката с невидимия дух

и когато с кал те пръскат –

винаги си тръгваш сух!

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.