Архив на категория: Статии

Кой съм аз?

          Кой съм аз? Често, още от най-ранна възраст съм си задавал този вечен въпрос и в един момент сам си отговорих: „Помисли, какво се случва, когато духът (животът) напуска тялото? Къде е изворът на живота? Спомни си, че принципите на вселената живеят вътре в теб. Кой си ти? Къде си? Къде се намираш ти самият, когато гледаш ръката си и казваш: ”Гледам моята ръка”. Виждаш ръката си, а ти къде си в този момент? От къде я гледаш? Ако я няма тази ръка, ще те има ли теб? Ако го няма цялото ти тяло, какво ще се случи с теб?  Кое  те тревожи и от какво се боиш? Помисли, дали си тяло, дух или нещо друго? От къде си дошъл? Къде ще отидеш? В Светото писание е написано: „Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27). Кога ще разбереш, че си се намерил? Когато не се смущава сърцето ти. Когато почувстваш, че изпитваш в себе си едно безкористно чувство на покой. Когато запазваш вътрешния си мир при всякакви обстоятелства и проявяваш разбиране, търпение, състрадание, щедрост, любов и благодарност. Когато има в твоята глава само светли мисли! Толкова чисти и светли, че около нея да засияе ореолът на святост, с който често са изобразявани светците в традиционната християнска иконография.  Думата светец произхожда от гръцката дума „άγιος“, означаваща „свети“ или „светец“ и в Новия Завет на Светото Писание с тази дума са описани последователите на Иисус Христос.  Ако поискаш и светец можеш да станеш. Да, наистина можеш!  Можеш да бъдеш истински християнин.“ Знам, че все още макар и малко, но все пак мнозина са онези, които са се намерили. Мисля, че и аз съм един от тях или поне много се старая да бъда и се моля от сърце всеки да се намери!

***

Кой ни създава

и кой ни наказва,

в суровата зима

или летния пек?

Какво е зараза

и как животът е празен,

дори и след някой,

грандиозен успех?

Пред кого се показва

и как се доказва,

егото подло,

на всеки човек?

Как е тревожно,

на всеки от нас,

пред решение сложно,

в най-важния час?

Как се тревожи,

всеки човек,

нещо да може,

да има успех?

Всеки от нас,

оттук си отива,

а иска живот,

вечен да има.

Вечният живот,

има го вече,

но страхът ни, с юзда,

държи ни далече.

Неосъзнатият страх,

ни прави недоволни,

първо критични,

след време и болни.

А уж, всеки иска

да е здрав и богат,

но за чужди успехи,

се пука от яд.

Иска да има,

спокоен нрав,

но често проклина

и дави го гняв.

Иска да бъде,

голям и велик,

но безразсъдно плюе,

в чуждия лик.

А мъдрите хора,

говорят от векове,

че вечността се постига,

когато егото ни умре.

Че за всеки е възможно,

вечно да блести,

когато друго няма

и всичко, си Ти!

Такъв е Животът,

само Един е

и не е, в Мое,

нито е, в Ние!

 

 Валентин Начев

   За да разберете точно какво съм имал предвид с думите: Мое и Ние, прочетете няколко текста от  книгата на Екхарт Толе. Нова Земя / Пробуждане за целта на вашия живот, която горещо препоръчвам на всеки духовен търсач:   „Думата „аз“ въплъщава най-голямата грешка и най-дълбоката истина — в зависимост от това как се използва. В общоприетата употреба, тя не само е една от най-често употребяваните думи (заедно със свързаните с нея думи: „мен“, „ме“, „ми“, „мой“), но също и една от най-подвеждащите. В нормалната всекидневна употреба „аз“ въплъщава изначалната грешка, погрешното възприемане на това кой сте, илюзорното усещане за идентичност. Тоест егото. Илюзорното усещане за аза е това, което Айнщайн — а той е имал дълбоки прозрения не само за естеството на пространството и времето, — нарича „оптическа илюзия на съзнанието“. Този илюзорен аз става основата за всички по-нататъшни погрешни интерпретации на действителността, на мисловните процеси, на взаимодействията и отношенията между хората. Вашата действителност става отражение на изначалната илюзия.

Добрата новина е: ако сте в състояние да разпознаете илюзията като илюзия, тя се разпада. Осъзнаването на илюзията е и нейният край. Оцеляването й зависи от това дали ще я приемете погрешно за действителност. Като видите кой не сте, действителността на това кой сте възниква от само себе си.

***

Съществуват много разкази за хора, които са преживели възникващото ново измерение на съзнанието, след като в даден момент от живота им ги е сполетяла трагична загуба. Някои от тях изгубват всичките си притежания, други — деца или съпруг (съпруга), обществено положение, репутация, физическите си способности. При някои случаи, например бедствие от един или друг вид, или война, те изгубват всичко едновременно и откриват, че нямат „нищо“. Бихме могли да наречем това „гранична ситуация“, С каквото и да са се отъждествявали те, от каквото и да е произтичало усещането им за себе си, то им е било отнето. И в един момент, внезапно и необяснимо, мъката или силният страх, първоначално изпитван от тях, отстъпва пред свещеното усещане за Присъствието, един дълбок покой и ведрина, пълна освободеност от страха. Това явление трябва да е било познато на свети Павел, който използва израза: „и Божият мир, който надвишава всеки ум…“.

Наистина това е мир, който надхвърля всяко разбиране, и хората, които са го преживели, се питат: въпреки това, как е възможно да изпитвам такъв покой?

Отговорът е прост — след като веднъж осъзнаете какво е егото и как действа то. Когато формите, с които сте се отъждествявали и които са ви давали усещането ви за аз, се разпаднат или са ви отнети, това води до разпадане на егото, тъй като егото е отъждествяване с формите. И когато вече няма нищо, с което да се отъждествявате, тогава кой сте вие? Когато формите около вас умират, или пък вашата собствена смърт приближава, усещането ви за Битийността, за „Аз съм“, се освобождава от обвързаността си с формата: духът се освобождава от затвора си в материята. Вие осъзнавате същностната си идентичност като непритежаваща форма, като всепроникващо Присъствие, като Битие, предхождащо всички форми, всички отъждествявания. Осъзнавате истинската си идентичност като самото съзнание, а не като това, с което съзнанието се е отъждествявало. Това е Божият мир. Върховната истина относно това, какво сте вие, не е „Аз съм това“ или „Аз съм онова“, а „Аз съм“.

Не всеки, който преживява голяма загуба, преживява и това пробуждане, това освобождаване от отъждествяването с формите. Някои незабавно създават у себе си силен умствен образ или мисловни форми, в които виждат себе си като жертва, било то на обстоятелствата, на други хора, на несправедливата съдба или на Бога. Те силно се отъждествяват с тази мисловна форма и с емоциите, които тя предизвиква, например гняв, негодувание, самосъжаление и т.н., и тя незабавно заема мястото на всички други отъждествявания, които са се разпаднали при загубата. С други думи, егото бързо си намира нова форма, фактът, че тази нова форма е дълбоко нещастна, не вълнува особено егото, стига тя да има идентичност, независимо дали е добра или лоша. Всъщност това ново его ще бъде по-сгъстено, по-сурово и по-непроницаемо от старото.

Винаги, когато се случи трагична загуба, човек или й се съпротивлява, или отстъпва пред нея. Някои хора се изпълват с горчивина или дълбоко негодувание: други — със състрадание, мъдрост и любов. Да отстъпите означава вътрешно да я приемете. Вие сте отворени за живота. Съпротивата означава вътрешно свиване, втвърдяване на черупката на егото. Вие се затваряте. Каквото и действие да предприемете в състояние на вътрешна съпротива (която можем да наречем „негативност“). Това ще увеличи външната ви съпротива, и Вселената не ще бъде на ваша страна, животът няма да ви помогне. Ако капаците на прозорците са затворени, слънчевата светлина няма да влиза в стаята. Когато вътрешно отстъпите, когато капитулирате, у вас се отваря ново измерение на съзнанието. И ако е възможно или необходимо да действате, действията ви ще бъдат в хармония с цялото и подкрепяни от творческа разумност, от необусловеното съзнание, с което се сливате в едно, когато сте вътрешно отворени към него. Обстоятелствата и хората се оказват готови да ви помогнат, да ви съдействат. Започват да стават съвпадения. А ако не е възможно да действате, тогава се отпускате във вътрешния покой, настъпващ с капитулацията. Отпускате се в ръцете на Бога.

***

Колко трудно е да живееш със себе си! Един от начините, чрез които егото се опитва да избегне неудовлетворителността на личностната азност, е като увеличи и укрепи себеусещането си, отъждествявайки се с някаква група — нация, политическа партия, корпорация, институция, секта, клуб, банда, футболен отбор.

В някои случаи личното его сякаш напълно се разпада, щом човек посвети живота си на изцяло неегоистичен труд за по-висшето благо на колектива — без да желае награди, признание или себевъзвеличаване. Какво облекчение е да се освободиш от ужасния товар на личното си его! Членовете на колектива се чувстват щастливи и осъществени, независимо от това колко усилно работят, независимо от жертвите, които правят. Като че ли са се издигнали над егото. Въпросът тук е: наистина ли са се освободили от егото, или то просто се е преобразувало — от лично е станало колективно его?

Колективното его споделя същите характеристики като личното его, например, потребността от конфликт и врагове, потребността от повече, потребността да си прав срещу другите, които грешат, и т.н. Рано или късно колективът ще влезе в конфликт с други колективи, тъй като несъзнателно го търси и се нуждае от противопоставяне, за да дефинира границите си и чрез това — идентичността си. И в този момент членовете му ще изпитат страданието, което неизбежно се носи на гребена на вълната на всяко мотивирано от егото действие. Възможно е в резултат да се пробудят и да осъзнаят, че на техния колектив е присъща значителна доза лудост.

Може да бъде болезнено — да се пробудиш и да осъзнаеш, че колективът, с който си се отъждествявал и за който си работил, всъщност е луд. Понякога се случва в този момент хора да се променят в негативна посока — да се изпълнят с цинизъм или горчивина и да започнат да отричат всички ценности. Това означава, че те набързо са усвоили друга система от убеждения — веднага, щом са осъзнали, че предишната е илюзорна и затова е рухнала. Те не се изправят лице в лице със смъртта на своето его, а бягат от него — и се въплъщават в ново, по-подходящо за новата им нагласа. Колективното его обикновено е по-несъзнателно от индивидите, които го съставляват. Така например, тълпите (които са временно колективни его-цялости) са способни да извършват жестокости, които нито един от техните членове не би извършил, ако е извън тълпата. Нерядко народите възприемат поведение, което, ако е поведение на индивида, незабавно би го освидетелствало като психопат…“

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират уче

                                                                                                                                                                       

     

Реклами

За какво живееш?

– За какво живеем ми кажи? –

попита ме гневен непознат.

– Да забравим! – казах. – Старите лъжи

и открием радост в този свят.

 

– Ти, къде я виждаш тази радост?

Май будалкаш ме, човече?

– Виждам я, в забравената младост,

зад проблеми, грешки и задачи.

 

– За какво живееш ми кажи? –

стана, още по-сърдит човекът.

– За всички земни красоти,

които погледа ми жаден чакат.

 

За две очи, с маслинен цвят,

от онези, най-едрите и черни,

още чувствам, че съм млад

и не мисля само за вечеря.

 

За изваяно тяло – Божествен еталон,

красиво, женствено, омайно,

на коляно пак ще падна с поклон,

за да видя скритите му тайни.  

 

За смугла кожа, тъмно кадифе,

през деня се често сещам

и вулкан съм аз, веднъж поне,

от кръв кипяща и гореща.

 

За коси, блестящи като абанос,

огрян от слънчеви лъчи,

ставам пак хлапакът тъмнокос,

цял изпълнен с мечти.

 

За мен си струва, да живея,

за всички земни красоти

и с радост често ще се смея,

щом сърце, в мен тупти!

  

 

   Валентин Начев

  

 Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Даром…

    Част от предсказанията на Баба Ванга за природата:

 „Ще дойде ден, когато от земята ще изчезнат различни растения, зеленчуци, животни… Най-напред лукът, чесънът и пиперът. После пчелите, а млякото ще стане вредно.“

 „Ще дойде ден, ще загине гроздето. Няма да се роди грозде… Ти го сееш пшеница, то ще роди ръж…“

 „Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на Земята, но ще се скрие водата. Така е определено.“

 „Водата ще стане по-скъпа от черното злато, а един ден тя напълно ще изчезне.“

 „Водата, водата! Откога разправям, че водата ще стане по-скъпа от златото. Ето – става. В България вода има и тя ще стигне, само да не я продавате.“

 „Ще дойде време, когато късметлиите, дето са останали живи, ще ядат в златни съдове и ще пият от златни чаши, но вода няма да има…“

***

Надеждата не се купува с пари,

вярата ни е безплатна, също,

даром в душата ни любов гори

и в енергия, тя се превръща.

Даром гледаме с нашите очи,

безплатно дишаме, все още

и ни стоплят слънчеви лъчи,

след тъмните студени нощи.

Даром са ни дадени краката,

безплатно движим си ръцете,

всеки волно крачи по Земята

и може да отглежда цвете.

Даром ни е дадена водата,

но вода се вече и купува

и първо в това ни е бедата,

която скъпо ще ни струва.

Ненаситният човек,

за високите си сгради,

всичката вода,

от Земята ще извади.

Най-безумният човек,

строи небостъргачи,

за да цъкат с език,

неразумните зяпачи.

Велик да е в очите,

на бедната тълпа,

той готов е да затрие,

цялата Земя.

Безумният човек,

на вечност се надява,

но повече от век,

тук никой не остава.

Безумният човек,

с големите небостъргачи,

като в кули е от лед

и най-бедно е сираче.

Безумният човек,

строи небостъргачи,

но дребен е шебек

и горко той ще плаче.

Безумният човек,

с най-тъжен е финал

и неговият успех,

за Земята е провал!

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Кучето ще ти покаже верния път

             Един мъж се обадил на телефонния номер за резервации в малък семеен хотел, където смятал да отседне по време на зимната си почивка:

– Първо ще започна с това, че много бих желал да доведа кучето си. То е чисто и се държи много добре. Бихте ли позволили четириногият ми приятел да остане в моята стая през цялото време?

Собственикът на хотела веднага му отговорил, без въобще да се замисли:

– От много години поддържам този хотел. И никога не съм имал случай някое куче да открадне хавлии, завивки за легло, сребърни прибори или картини от стените. Никога не ми се е налагало да гоня куче през нощта за това, че се е напило и нарушава реда. Никога не се е случвало куче да избяга, без да си плати сметката.

Така че вашето куче е добре дошло в нашия хотел. И ако то може да гарантира по същия начин за вас, вие също сте добре дошъл!

***

Изгубен е пътят,

за много от нас,

които се лутат,

между – мое и аз.

Търсят пътека,

протягат ръце

и просят утеха,

за тъжно сърце.

Градят кариери

и гонят успехи,

уговарят вечери,

купуват си дрехи.

А животът върви си

натрупват години,

възрастта им личи си

и губят роднини.

Срокът изтича

и гонят го те,

но крака им отичат

и пукат ръце.

Търсят в аптеки,

лекарства за здраве

и пътища леки,

за вечни изяви.

Правят корекции,

за повече чар

и с тъпи инжекции –

често са звяр.

Сами се превръщат,

в контузен играч,

с лоша представа-

невидим палач.

Която все казва,

че нещо ти липсва

и твърде важен,

проблем те притиска.

Че време ти нямаш,

а много задачи

и без бърза промяна,

накрая ще плачеш.

Но самият палач,

най-голям е проблем,

изпълва със здрач – 

светлия ден!

 

 Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Благословен е този, който дава

 Най-ценен е неочакваният подарък. Коледа наближава. Благословен е този, който дава!          Има една стара история за млад студент, който се разхождал със своя любим преподавател извън покрайнините на града. Докато се разхождали и разговаряли, на отсрещната страна на пътя младежът видял един чифт стари обувки, които по всичко изглежда принадлежали на някой беден селянин, който работел на нивата си в близост до пътя.

Студентът хитро се усмихнал и казал на професора:

– Професоре, хайде да се пошегуваме с този човек. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи.

Но професорът не се съгласил и му отговорил със строг тон:

– Момче, никога не се шегувай за сметка на чуждата беда и нещастие. А тъй като си от богато семейство, може да доставиш голямо удоволствие на бедния човек с едно добро дело. По-добре постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция. Направи го и съм сигурен, че ще останеш доволен от сторената добрина! – подканил го мъдрият преподавател.

Студентът изпълнил съвета му и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където бил оставил обувките си.

Докато се обувал, усетил, че има нещо в скъсаната му обувка. Отначало помислил, че е камъче, но скоро разбрал, че това е златна монета. Бил изумен, че вижда златна монета, огледал се наоколо и след това стоял замислен известно време. Отново се огледал наоколо, но не видял никого. Сложил монетата в джоба си и тръгнал да обува и другата обувка, но с голяма изненада и в нея открил втора златна монета.

Умореният труженик силно се развълнувал и паднал на колене, вдигнал главата си към небето и започнал да казва на глас затрогваща молитва в знак на благодарност.

В своята молитва той споменал за тежко болната си жена, за децата си, които често оставали недохранени, а сега благодарение на невидимата Божия ръка, която му изпратила монетите, найсетне ще бъдат сити и щастливи.

Студентът гледал дълбоко трогнат, с просълзени очи, а професорът тихо го попитал:

– Ако се беше пошегувал с него така, както смяташе първоначално, щеше ли да бъдеш по-щастлив, отколкото си сега?

– Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! – отговорил благодарният студент.

– Благословен е този, който дава, повече, отколкото този, който получава! Затова, когато можеш да направиш добро, побързай, и няма да съжаляваш за това. – усмихнал се професорът.  

***

За колко хора е нормално,

с любов да мислят за Духа,

без да чакат нищо материално,

под зелената елха?

 

Колко хора мислят за Христос,

за примерите му духовни,

без да чакат на поднос,

скъпи дарове Господни?

 

Отново Коледа наближава

и пак настава суетня!

Кой с какво ще се гощава

и колко щедра ще е тя?

 

Един е с някаква представа,

да получи важен дар голям,

а друг се моли и надява,

да го вкара бързо в капан.

 

Светът очаква нещо ново

и често гледа към звездите,

а всичко отдавна е готово

и било е тук назад в дните.

 

Много хора чакат на тепсия,

някой нещо да им поднесе,

да дойде пак един Месия

и да ги носи само на ръце.

 

Да ги дарява с добри награди,

с най-тлъсти бонуси големи,

все пари с пачки да им вади,

а те да харчат без проблеми.

 

Но земното се губи лесно,

тревоги носи ни големи

и само ценното небесно,

прави ни благословени!

 

   Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Всеки се ражда безстрашен

        Млад собственик на малък бизнес бил затънал в дългове и не успявал да ги върне. Сделките, които сключвал не били толкова изгодни, работниците му искали по-добри условия, банките го притискали за парите, доставчиците му също си искали дължимите плащания. Отчаянието било пълно. Така той дълги часове седял на една пейка в парка подпрял главата си с ръка, чудейки се дали има нещо, което може по някакъв начин да спаси фирмата му от фалит.

Внезапно го приближил възрастен мъж и му казал:

– Забелязах, че има нещо, което много те тревожи?

Внезапният въпрос накарал младия бизнесмен да излее душата си пред непознатия старец, който го изслушал търпеливо и след това със спокоен тон усмихнато му заявил:

– Вярвам, че бих могъл да ти помогна.

Сетне старецът попитал мъжа за името му, извадил чековата си книжка, попълнил един чек и му го подал с думите:

– Вземи сега тези пари и нека се срещнем тук точно след една година. Тогава ще ми ги върнеш и ще ми разкажеш какво е станало.

След това се обърнал и бързо се изгубил сред тълпата в парка.

Бизнесменът в първия момент не могъл да осъзнае какво точно се е случило. Всичко му се струвало като сън. Единственото доказателство за случилото се бил чека, който държал в ръката си. Погледнал го и почти щял да припадне от изненада. Сумата, която била вписана в него била 500 000 долара, а самият чек бил подписан от Джон Рокфелер, един от най-богатите хора в света.

Младежът осъзнал, че може да изплати всичките си дългове веднага. Но вместо това, той решил да не осребрява чека, а да го прибере на сигурно място в личния си сейф. Чекът му дал така желаната от него сигурност, но той решил, че ще направи още един последен опит да спаси своя бизнес със собствени сили.

С възобновен оптимизъм бизнесменът отново договорил вече сключените неизгодни договорености с всичките си партньори. На първо време успял да се разбере с банките и доставчиците си за отсрочка в плащанията. А после реализирал и няколко големи продажби. Така само след няколко месеца успял със собствените си усилия да изплати всичките си задължения, а бизнесът му отново започнал да просперира.

Същевременно изтекла едната година от срещата му с известния милионер и той се върнал в парка с подарения чек в джоба. След кратко време се появил и възрастния човек. Но точно, когато бизнесменът щял да му върне чека и да му разкаже историята си, дотичала една задъхана медицинска сестра, която здраво хванала стареца под ръка и веднага се обърнала към младежа:

– Така се радвам, че успях да го настигна и заловя. Надявам се, че не Ви е притеснил много. Той не е наред с акъла си. Често бяга от старческия дом и разказва на хората, които срещне, че е Рокфелер. – учтиво се извинила младата жена и бързо отвела стареца.

Бизнесменът останал там зашеметен от чутото и дълго време се взирал в чека, който се оказал напълно фалшив. Цяла година, той купувал, продавал, сключвал сделки и водел преговори така, сякаш наистина разполага с половин милион долара.

Внезапно младият мъж осъзнал, че не парите – въображаеми или истински са средството, което преобърнало живота му. Истинската причината била в непоколебимата му вяра, че е напълно възможно да постигне преследваната цел.

***

Не мисли за нищо досадно,

че пак не си се наспал,

а сутрин събуждай се рано,

денят е за тебе изгрял.

 

Когато небето е синьо,

зора нова светва за теб,

усмихни се на нея учтиво

и тя ще те води напред.

 

Не казвай, че нещо те плаши

и от него нощем не спиш,

погледни страха си юнашки

и колко измислен е виж!

 

Поздрави небето красиво,

звездите изгряват за теб,

не мисли за времето сиво

и всичко ще бъде наред.

 

От изгрев до залез е всичко,

което се прави за ден,

живота приемай практично

и няма да имаш проблем.

 

Всеки се ражда безстрашен,

изпълнен с много живот,

но после се свива уплашен

и често се къпе в пот.

 

В съня си отивай самичък,

без грижи за утрешни дни,

от които краката отичат

и главата от тях те боли.

 

Когато луната изгрее,

забравяй всеки проблем,

остави го без тебе да тлее

и утре ще бъде решен!

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Да възпиташ куче е магия

Да възпиташ куче е магия,

която бърза е и много лесна,

с чиста обич и една филия

потопена в консерва месна.

 

От него често ще получиш,

щастливо скачане и лай,

но знай, че кучето ще те научи,

на истинска любов без край,

 

– Да имаш куче не е лесно,

за какво ти е домашно псе? –

ще кажат хората несвестни,

веднъж в годината поне.

 

Но с куче чувстваш се чудесно,

то някак си дарява те с криле

и с него всичко е по-лесно,

и благ човек си със сърце.

 

Миговете с куче са прекрасни,

чиста обич то ще ти дари

и най-безценно е богатство,

когато редом с теб върви.

 

То всичко на стопанина дарява,

живота, времето и верността,

и никога не го предава,

дори за нищо на света.

 

Ако си добър човек е лесно,

гладно куче да обикнеш

и щом нахраниш го телесно,

Бог в очите му ще видиш!

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.