Архив на категория: Статии

Как да повярвате на някой?..

  „Как да повярвате на някой, който казва „Обичам те“, а после се отнася към вас с неуважение и емоционално насилие? Как е възможно някой да ви казва „Обичам те“, след като иска да контролира живота ви, да ви нарежда какво да правите, в какво да вярвате? Как е възможно някой да твърди, че ви обича, а после да ви даде емоционален боклук, ревност и завист? Как е възможно да кажем на някого „Обичам те“, а после да го засипем с мненията си и да го накараме да страда? Тъй като те обичам, трябва да ти кажа в какво грешиш. Тъй като те обичам, трябва да те съдя, да те намеря за виновен и да те накажа. Тъй като те обичам, трябва постоянно да те изкарвам крив и да те карам да се чувстваш като нищожество. И понеже ти ме обичаш, трябва да понасяш моя гняв, моята ревност и цялата ми глупост. Мислите ли, че това е любов? Не е любов. Не е нищо друго, освен егоизъм, а ние го наричаме любов. И казваме „любовта наранява“, но всъщност нараняваме себе си със собствените си лъжи.Всички схватки в романтичните връзки са нелепост. Те не са любов и затова хората жадуват за любов. Когато изпитвате недоимък, точно това споделяте във връзката. Но когато сте отворени за любовта, получавате любов и ако това не е любов, не е необходимо да продължавате. Вие сте отворени за получаването на любов, но не сте отворени за получаването на обиди. Не сте отворени за обвинения; не сте отворени да приемате ничия отрова, защото вашият ум вече не е плодородна почва за тази отрова. Когато обичате и уважавате себе си, няма начин да позволите на някого да се отнася към вас с неуважение и непочтителност. Много хора ми казват: „Божичко, искам някой да ме обича. Искам подходящия човек да се появи в живота ми“. Кой е подходящият човек? Ако този човек се появи в живота ви и вие се отнасяте с него така, както се отнасяте към себе си, а именно егоистично, тогава ще използвате този човек, за да наранявате себе си. Как можем да искаме романтична любовна връзка, след като дори не харесваме себе си? Как можем да се преструваме, че обичаме някой друг, когато не обичаме себе си? Когато се чувствате недостойни, когато не уважавате себе си, вие не уважавате и партньора си. Ако не почитате себе си, как бихте могли да почитате партньора си? Как бихте могли да дадете нещо, което не притежавате? Най-красивата и романтична връзка трябва да започне с вас. Вие сте отговорни за едната половина от връзката: вашата половина. Когато уважавате себе си, вие уважавате любимия си. Когато почитате себе си, почитате любимия си. И давате и получавате любов. Но когато сте изпълнени с отрова, тъкмо това давате. Когато обиждате себе си, искате да обиждате и любимия. Нелепо е… Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но започва от вас… Трябва да научим и децата си на любов и уважение, но единственият начин да го направим е да обичаме и уважаваме себе си. Няма друга алтернатива. Пак ще кажа – можем да дадем само каквото имаме, а не каквото нямаме. Мога да споделя само каквото знам. Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Моите родители ме научиха на онова, което те бяха научили от своите родители. Как биха могли да ме научат на нещо друго? Не биха могли да направят нещо повече. Не мога да виня родителите си за програмата, която получих. Не мога да виня учителите си за образованието, което получих в училище. Те правеха най-доброто според силите си, само това знаеха и го предадоха на следващото поколение… Като променим себе си, като обичаме себе си, посланието, което изпращаме на децата си, носи семената на любовта и истината. Тези семена пронизват в децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще пораснат, ако споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността, срама и вината. Представете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялостната им личност, защото сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се промени всичко, когато внесем уважение във всяка връзка. Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един от друг. Не са ни нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого, важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не е необходимо те да са сложни. Стигат и две: „Обичам те“. Това еЩастлив те прави не любовта на другите към теб, а твоята любов към другите. Не е необходимо да търсите любов. Любовта е тук, защото Бог е тук. Жизнената сила е навсякъде. Ние, хората, създаваме разказа за разделението и търсим онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, любов, истина, справедливост и търсим ли, търсим, докато всичко това е вътре в нас. Всичко е тук, просто трябва да отворим духовния си взор, за да го видим.“ 

Автор: Дон Мигел Руис; откъс от книгата „Гласът на знанието“                                                Добре е да прочетете и книгата „Умението да обичаш“. В нея Дон Мигел Руис разглежда подхранваните от страха убеждения и предположения, които ни пречат да обичаме и водят до страдание и нещастие във връзките ни. Като използва проницателни истории, за да вдъхне живот на посланието си, Руис ни учи как да излекуваме емоционалните си рани, да си върнем свободата и радостта, които ни се полагат по рождение.

***

Прекалено много хора,

взели са се на сериозно,

но изнемогват от умора

с битието свое, грозно.

 

Един е винаги нещастен,

друг се мисли за голям умник,

първият критик е страстен,

а вторият неосъзнат смешник.

 

Но понякога в две очи,

милион вселени са събрани

и човекът изумен мълчи,

че с любов останал е без рани.

 

Влюбва се човек внезапно

и всичко вредно си отива,

горчивото му става сладко

и бързо нощем се наспива.

 

За него времето се спира,

не мисли за начало или край,

във всичко красота намира

и навсякъде той вижда Рай.

 

За влюбения няма нищо,

което може някак да го спре:

Обичам те! – за друг той диша,

без капка страх, че ще умре.

 

За него няма критика и упрек,

не иска вричане, ни отказ,

готов е да дарява бъбрек,

без да търси шум и показ.

 

При влюбения няма друго,

освен мир, любов и доброта,

в баналното ще види чудо

и в мрака черна красота.

 

  Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Advertisements

Най-ценното ни нещо

                     Веднъж Ксант, син на Дексикрат и ръководител на философска школа в Самос решил да устрои пир за най-добрите си ученици и няколко височайши гости. По този повод изпратил своя роб Езоп на пазар и му заръчал:

– Купи ни от всичко най-ценно и скъпо на света!

Дошли гостите, а Езоп поднася само език: варен, печен, маринован, осолен и т.н..

– Какво означава това? – Разгневил се господарят му.

– А нима, езикът не е най-ценното и скъпо нещо на света? С него хората се договарят, установяват закони, разсъждават за най-различни мъдри и полезни неща. Няма нищо по-хубаво от езика, господарю! – усмихнал се Езоп.

– О, щом си такъв умник, тогава иди утре на пазара и ни купи от най-лошото на света! – Отсякъл още по-гневно ядосаният Ксант.

На другия  ден Езоп отново поднася само език.

– Ти, подиграваш ли се? – Кипнал господарят.

– А нима, езикът не е най-лошото нещо на света? С него хората се лъжат, клюкарстват, карат се и започват войни. Ето защо няма нищо по-лошо на света от езика, господарю. – Кротко, но твърдо отвърнал Езоп.

***

Най-ценното ни нещо,

не е само мое или твое

и с любов се то усеща,

ако умът ни в покой е.

То не е вярно и грешно,

няма как да се създава 

и когато ни е смешно,

винаги се проявява.

Какво са хората без смях,

без мисъл светла, мила?

Упрек сме за нечий грях,

с демонстрация на сила.

Ако днес нещо те боли,

стой далеч от мисъл вредна

и с любов се усмихни,

дори на болката поредна.

Засмей се и махни с ръка,

на всяка лоша изненада,

поздрави я и я виж така,

сякаш твоя е награда.

Какво сме хората без дух?

Тяло, което се разлага,

подобни сме на дънер сух,

без слънце и без влага.

Най-ценното ни нещо,

няма как да се види,

но без него е зловещо

и живеем с обиди.

В студената зима

и през лятото горещо,

всички го имаме –

най-ценното нещо.

Но мнозина за него,

представа си нямат

и обладани от его,

света си развалят!

 

 Валентин Начев

„Когато осъзнаем безполезността и повърхността на думите, тогава разбираме, че действителният ни живот е на едно по-дълбоко ниво и започваме да живеем истински.

Ние живеем в думи от сутрин до вечер. Всичко би трябвало да има смисъл за нас. Всичко би трябвало да има цел. В това търсене на цел и съдържание ние губим целият смисъл и цел. Това е като моркова за заека. То е точно там, но все пак не е там. Достига до такава големина, че ние дори губим спокойният ни сън. Дори през нощта сме притеснени от думите. Много хора говорят на сън. Изглежда няма почивка от думите.

Думите са коренът на всички притеснения. Не можеш да се притесняваш без думи, можеш ли? Сега, притеснявай се за десет минути, но не използвай нито една дума. Не можеш! Ние сме приклещени от думите. Нашето приятелство се базира на думи. Някой казва, „Ох, ти си толкова прекрасен, ти си красив, имаш толкова мило сърце; Никога не съм виждал човек като теб през целият си живот.“ Ти се влюбваш внезапно. И когато някой изстреля някаква небивалица, глупост върху нас, ние помръкваме. Но това са само думи…  

Ако си осъзнат, тогава виждаш, че има толкова много глупост! Просто наблюдавай, когато четири или пет човека се съберат и заговарят, имат клюкарска седянка. В тази седянка, внезапно можеш да смениш темата на разговора. Това е нещото с тълпата. Ако десет души говорят за времето и ти промениш темата на пазара на акции, те внезапно ще започнат да говорят за акциите, не зависимо дали са наясно с тях или не. И от акции ще промениш темата на здраве и хранене. Няма да са завършили предишната тема, но ще се хвърлят в новата! Това е велико забавление.

Да бъдеш осъзнат за тази непостоянна природа на нашия живот, променящата се същност на случващото се – ще откриеш, че има нещо в теб, което не се е променило. Има определена точка, от която можеш да кажеш, че нещата са просто бърборене. Да бъдеш в тази определена точка, това е съществуването. Това е източника на живот. Това е мъдрост. Мъдрият човек е глупак. Всички мъдри хора са били наричани глупаци. Галилео е наричан глупак, когато е казал, че земята се движи около слънцето.

Глупакът е някой, който е успокоен, който е свободен, който е щастлив. Той не е притеснен за това, което получава, независимо дали е материално, духовно или каквото и да било. Какво си направил с всичко това, което си получил? Докъде те е довело? Нищо не спечелваш, нищо не губиш. От твоите действие, ти не удовлетворяваш или нараняваш Бог. Има поговорка на санскрит: „Моят истински дом е в рая. Аз дойдох тук, за да отпочина.“ Аз дойдох на този свят, за да отпочина и за да играя, да наблюдавам и да видя какво се случва тук. В този свят, просто бъди осъзнат и бдителен, наблюдавай всичко, което се случва около теб. То е голямо забавление.“    Шри Шри Рави Шанкар

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

За да забравиш своите страхове

        — Татко каза, че ще ми купи куче, обаче друг път.

Обаче той купи кола, и ще ме заведе при баба ми и дядо ми друг път.

— А майка ти пуска ли те?
— Тя ми каза, че са скерлотици и не могат да ме гледат.

— А баща ми ще ми купи колело, ама друг път! Сега няма пари!
— Ъхъ, Ама си купи кола!
— Обаче лада! С жълти фарове!

— А чичо ти Стою, дядо ти беше, дядо ти Стою идва ли?
— Той има жаба!
— Каква жаба?!?
— В сърцето, тука!

— Рошко, искаш ли салам? Искаш, искаш, знам те аз…

— Слушай моето момче. Ти нали обичаш леля Добрева, а?
— Не.

— Какво искаш?
— Кокали!
— А, всички искат месо, а тоя иска кокали, за какво са ти?
— Ще ти кажа, ама друг път!

— Я какво смешно куче!
— Като те захапе за дупето и ще видиш какво е смешно!

***

За да забравиш своите страхове,

с които чувстваш се обречен –

изгледай филма Куче в чекмедже

и след него ще си по-човечен.

 

За какво са ти вечните заблуди,

в очакване на нещо да ти падне?

Каквото и да имаш то се губи,

времето от теб ще го открадне.

 

Кажи ми нужно ли ти е това,

да живееш с умствени боклуци,

да мислиш все за някакви неща

които дращят като сухи буци?

 

Не ми разказвай все за нужди,

за проблемите си всекидневни,

как всяка сутрин се събуждаш,

с опасенията си непотребни.

 

Господар на себе си е всеки –

ти сам предаваш свойта сила

и за несбъднатите си успехи,

сега си с физиономия унила.

 

За какво са ти тези страхове,

които с теб са цяла вечност,

обърни им гръб веднъж поне

и от утре няма да ти пречат.

 

Не ти е нужна никаква тъга,

която по-опасна е от брадва,

запомни, че хубавото е сега

и утре няма то да те зарадва.

 

Всеки сам от глупост страда,

за нещо преходно и тленно,

но и най-значимата награда,

в миг се губи неотменно!

 

   Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

 

 

 

Творим с чувство

    „Творим с чувство, не с мисъл!

Точно така, ние получаваме каквото получаваме, чрез начина, по който чувстваме, а не като се опитваме да подреждаме нещата по местата им или да контролираме съзнанието си. Всяка автомобилна катастрофа, служебно повишение, превъзходен или отчайващ любовник, пълна или празна банкова сметка идва според елементарния закон на физиката: подобията се привличат. И тъй като мнозинството от нас не са в особен възторг от онова, което сме имали през по-голямата част от живота си, сме се превърнали в изкусни майстори на привличането на изобилие от нежелани обстоятелства.

Искате нова кола? Имате я! Искате да работите успешно за себе си? Имате го! Искате да приключите сделката? Да изкарвате повече пари? Да имате чудесна връзка? Да живеете без страх? Да имате духовно удовлетворяващ живот? Да имате прекрасно здраве, свобода, независимост? Имате ги, aкo знаете как да почууувствате случването им.

Законът за привличането – подобното привлича подобно – е абсолютен и не го е грижа за никоя конкретна личност. Никой не живее извън този закон, понеже това е законът на вселената. Но доскоро не осъзнавахме, че този закон важи и за нас. Това е закон отвъд успеха и неуспеха. Той причинява одраскването на колата и катастрофите със загинали. Той направлява всеки миг на пробуждане в живота ни.

Затова, ако искаме да овладеем живота си или да получим повече изобилие, здраве, сигурност и щастие, трябва само да овладеем простичките стъпки за управляване на „чувствата“ и пред нас ще се открие един цял нов свят на благодат…

Процесът на сътворяване е еднакъв навсякъде, независимо дали става въпрос за звездна система или дизайнерски джинси. Помислете за нещо, което сте изпълнили с подходящо чувство… което създава подходяща вибрация… и ето го.

Нищо няма да променят нито всички позитивни мисли на света, нито дали сте добър човек с щедро сърце, нито дали се молите, визуализирате или медитирате до зори, нито дори дали си блъскате главата в множество каменни стени в трескави опити да постигнете мечтата на живота си. Нищо от тези неща няма да създаде каквото и да било, докато не изстреляте магнетичното трептене, за да притеглите мечтите с помощта на вашия безпогрешен вълшебен дух, наречен чувства, онази електромагнитна сила, от която са изтъкани сбъднатите ни мечти.“        Лин Грабхорн

***

Когато недоволстваш с охота

и неспирно хулиш ти света,

животът ти горчив компот е

и често чувстваш нищета.

 

И ако успееш да си весел,

пред зъл и труден опонент,

превръщаш егото му в песен,

а той ти прави комплимент.

 

Приеми спокойно всеки удар,

като дар от неизменната съдба,

може винаги да бъдеш мъдър,

без да тровиш своята душа.

 

В този свят човекът господар е,

единствено на своите чувства

и добре е ясно да го осъзнаем,

че светът ни наше е изкуство.

 

Приеми спокойно всяка среща,

в краткотрайния си земен път,

не мисли, че има нещо грешно

и помни, че си с тленна плът.

 

Осъзнай, че поривите на устата,

никой лесно няма да ги спре

но който мисли все за клеветата,

той винаги се чувства зле.

 

Дали е грозна като черна чума

или е по-красива от цветя,

приеми спокойно всяка дума,

независимо каква е тя.

 

И знай, че всяко външно нещо,

не е твой житейски фундамент –

студено, хладно и горещо,

е само преходен момент!

 

    Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

 

 

 

 

Защо разплакахме небето?..

  В последните години катастрофалните природни явления зачестиха със страховито темпо. Ураганите Ирма, Хосе, Мария, Нефели, опустошителните земетресения и наводненията по цялото Северно полукълбо са само част от бедите, сполетели човечеството.

***

Ежедневните и обилни валежи в последните месеци се оказаха препъникамък пред най-предпочитаната форма за почивка на българи и румънци на нашето Черноморие – дългият уикенд, който започва в петък и свършва в понеделник. „За съжаление през юни и юли, заради метеорологичните условия, наблюдаваме отлив на българи и румънци, които от години предпочитат да почиват с удължен уикенд – за по-кратко, но по-често“, коментира пред „Икономист“ Константин Занков от управата на Института за анализи и прогнози в туризма.    20. 07. 2018 

***

Защо живеем в бетонни градове, 

а враждата ежедневно ни убива?

Защо сега е тъжно нашето небе

и накъде човечеството ни отива? 

Защо оставихме алчните мъже,

да живеят неразумно и богато?

Какво се случи с нашето море?

Къде отиде топлото ни лято?

Какво е лятото без слънце,

без пясъчните плажове горещи?

Небе е то потискащо и тъмно,

звездите му угаснали са свещи.

Какво е лятото без слънце,

без топли дни под небосвода?

Море е то с най-хладно дъно.

И бряг самотен е без хора.

Къде са чистите ни дюни,

с пясък нежен като кадифе?

Защо жени с патешки муцуни,

по цели дни са на кафе? 

Защо отровихме земята,

с тези малки интереси, тесни,

как страда днес горката,

от удоволствията ни телесни?  

Защо разплакахме небето,

с честите екскурзии небесни

и няма вече синьо лято,

с нощен плаж и нежни песни? 

 

   Валентин Начев 

    25. 07. 2018 

„Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?”  Матей 16:26

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Името му Добри беше

   Най-големият дарител на българските църкви Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 година в село Байлово.

Истинското му име е Добре Добрев, но е известен още и като Светецът от Байлово. Сигурно никой не знае какъв е точният размер на дарените от него средства, но също така и никой човек няма да се усъмни в това, че той е най-големият български дарител за реставриране и поддържане на много български християнски храмове.

През годините дядо Добри постепенно се оттегля от материалния живот и се посвещава почти изцяло на духовното. Заради скромния му живот, изключителния алтруизъм, силната вяра в доброто, чистите му и искрени действия и надеждата, която даваше на хората, той е изключително уважаван и почитан от милиони хора от всички краища на света. Светла му памет! И мир на душата му!

***

Когато бях зелен и млад,

срещнах старец белобрад,

на входа в столичен храм

и после често ходех там.

И ако днес ме попитат:

– Какъв е човекът без его?

Без въобще да се замисля,

веднага ще посоча него.

Името му Добри беше

и чашка в ръка държеше,

да сбира малка милостиня,

а сам даряваше светиня.

Повтаряше ни Дядо Добри:

– Бъдете хора отговорни.

И ако с нещо съгрешите,

само с Бога да се утешите.

Сатаната сред народа е сега,

затова е тая болка и тъга.

И казваше ни Дядо Добри:

– Очистете мъките вековни,

не бъдете алчни и злобни,

злините ваши са съдбовни, 

бури страшни са поройни.

Не правете окопи бойни,

бъдете тихи и спокойни,  

а щом усетите тревога,

посветете се на Бога.

Всичко друго ви руши,

пазете своите души!

Запазете си сърцата –

злините са отровни

и не бийте си децата,

дори да са виновни!

 

  Валентин Начев


Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 „На книгата – с любов” в Регионална библиотека „Светослав …

Учениците от Професионалната гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев” Ерина, Николай и Стоян от VІІІ „а” клас; Евгени от ІХ „а” клас и Мария и Калоян от Х „а” клас акцентираха върху творчеството на Здравка Евтимова, Гергана Лабова, Игор Гречко и Валентин Начев. Участниците в четенето, получиха подарък – химикали и рекламна листовка от домакините.

Най-ценното е винаги у нас

  „Няма нищо за постигане. Изостави всички фантазии и познай себе си, какъвто си. Себепознанието е непривързаност. Всичкото искане се дължи на усещането за недостатъчност. Когато знаеш, че не ти липсва нищо, че всичко, което е, си ти и твое, желанието престава. За да знаеш себе си, бъди себе си. За да бъдеш себе си, спри да си въобразяваш, че си това или онова. Просто бъди. Остави истинската ти природа да излезе наяве. Не смущавай ума си с търсене…

Удоволствието се приема с готовност, докато всички сили на егото отхвърлят болката. Тъй като приемането на болката е отричане от егото, а егото стои на пътя на истинското щастие, безрезервното приемане на болката освобождава изворите на щастието. Всичко си има начало и край, също и удоволствието. Не очаквай и не съжалявай и няма да има болка. Паметта и въображението причиняват страданието. Разбира се, болката след удоволствието може да се дължи на неправилната употреба на тялото или ума. Тялото знае своята мярка, но умът – не. Неговите апетити са безброй и неограничени. Гледай ума си с голямо усърдие, защото там се намира твоето ограничение, също и ключът към свободата. Каква е разликата между щастие и удоволствие?  Удоволствието зависи от неща, щастието – не.  Докато вярваме, че имаме нужда от неща, които да ни правят щастливи, също ще вярваме, че тяхното отсъствие ще ни прави нещастни. Умът винаги се оформя в съответствие с неговите вярвания. Оттук важността да се убедиш, че не е нужно да бъдеш подтикван към щастие, а напротив, че удоволствието отвлича и смущава, защото то само засилва погрешното убеждение, че за да бъдеш щастлив, трябва да имаш и правиш неща, когато в действителност е точно обратното. Но защо въобще да говорим за щастието? Ти мислиш за щастие само когато си нещастен. Човекът, който казва: „Сега съм щастлив“, се намира между две нещастия – минало и бъдеще. Това щастие е просто въодушевление, причинено от отсъствието на болка…

Всяка зависимост от някой друг е безполезна, понеже каквото другите могат да ти дадат, могат и да ти го вземат. Само това, което е твое собствено от началото, ще остане твое и накрая. Не приемай друго напътствие, освен това отвътре, и дори тогава отсей всички спомени, понеже те ще те подведат. Даже когато съвсем нищо не знаеш за пътя и средствата, бъди тих и гледай навътре, помощта обезателно ще дойде. Никога няма да останеш в незнание каква трябва да бъде следващата ти стъпка. Проблемът е в това, че може да я избегнеш. И Учителят е този, който ще ти даде кураж, базиран на неговия опит и успех. Но само това, което откриеш чрез собственото си осъзнаване, чрез собствените си усилия, ще бъде от полза за теб.

Запомни, нищо, което възприемаш, не е твое собствено. Нищо стойностно не може да дойде при теб отвън, само твоето собствено усещане и разбиране са от практическо значение и разкриващи. Думите, чути или прочетени, само ще създадат образи в ума ти, но ти не си умствен образ. Ти си силата на възприятието и действието отвъд образа.“     

Това са част от мъдрите слова на Шри Нисаргадатта Махарадж, на които посветих едно мое  стихотворение:

*** 

Най-ценното е винаги у нас,

а външното ненужно и излишно,

но егото с примамлив глас,

ни кара да живеем хищно.      

Ти пак ме питаш, кой съм аз?

Но аз съм никой и без роля.

И не търся никакъв екстаз,

за нищо, никого не моля.

Знай, че всеки търсещ е вампир,

човек изпаднал в неволя,

далеч от вечния си мир,

артист в поредната си роля.

Никога не казвам: кой съм аз,

звезди на никого не свалям.

И не моля със съдбовен глас,

магии разни да развалям.

Планини от злато и разкош,

аз на никого не обещавам,

за мен и никой не е лош,

а бързо винаги прощавам.

Не съм умник, не съм и прост,

но врати на всекиго отварям

и обичам да изграждам мост,

а под моста егото оставям.

Вечността е скрита в нас

и всеки може да я види,

ако остави малкото си аз,

страха и своите обиди.

Мирът е истината вечна,

която скрита е във всеки,

но често е така далечна –

гора без никакви пътеки.

Мирът е истинската сила,

която всичко побеждава,

но ние често сме унили,

заради някоя представа.

Мирът е нашето начало,

мирът е винаги в края,

където има само цяло

и духът отново е в рая.

 

Валентин Начев

 

Ако ти е трудно или невъзможно да видиш себе си във всяко нещо и във всеки човек, който ще застане пред теб, значи все още си много далеч от истинската си природа.              

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.