Архив на категория: Стихове

Как да повярвате на някой?..

  „Как да повярвате на някой, който казва „Обичам те“, а после се отнася към вас с неуважение и емоционално насилие? Как е възможно някой да ви казва „Обичам те“, след като иска да контролира живота ви, да ви нарежда какво да правите, в какво да вярвате? Как е възможно някой да твърди, че ви обича, а после да ви даде емоционален боклук, ревност и завист? Как е възможно да кажем на някого „Обичам те“, а после да го засипем с мненията си и да го накараме да страда? Тъй като те обичам, трябва да ти кажа в какво грешиш. Тъй като те обичам, трябва да те съдя, да те намеря за виновен и да те накажа. Тъй като те обичам, трябва постоянно да те изкарвам крив и да те карам да се чувстваш като нищожество. И понеже ти ме обичаш, трябва да понасяш моя гняв, моята ревност и цялата ми глупост. Мислите ли, че това е любов? Не е любов. Не е нищо друго, освен егоизъм, а ние го наричаме любов. И казваме „любовта наранява“, но всъщност нараняваме себе си със собствените си лъжи.Всички схватки в романтичните връзки са нелепост. Те не са любов и затова хората жадуват за любов. Когато изпитвате недоимък, точно това споделяте във връзката. Но когато сте отворени за любовта, получавате любов и ако това не е любов, не е необходимо да продължавате. Вие сте отворени за получаването на любов, но не сте отворени за получаването на обиди. Не сте отворени за обвинения; не сте отворени да приемате ничия отрова, защото вашият ум вече не е плодородна почва за тази отрова. Когато обичате и уважавате себе си, няма начин да позволите на някого да се отнася към вас с неуважение и непочтителност. Много хора ми казват: „Божичко, искам някой да ме обича. Искам подходящия човек да се появи в живота ми“. Кой е подходящият човек? Ако този човек се появи в живота ви и вие се отнасяте с него така, както се отнасяте към себе си, а именно егоистично, тогава ще използвате този човек, за да наранявате себе си. Как можем да искаме романтична любовна връзка, след като дори не харесваме себе си? Как можем да се преструваме, че обичаме някой друг, когато не обичаме себе си? Когато се чувствате недостойни, когато не уважавате себе си, вие не уважавате и партньора си. Ако не почитате себе си, как бихте могли да почитате партньора си? Как бихте могли да дадете нещо, което не притежавате? Най-красивата и романтична връзка трябва да започне с вас. Вие сте отговорни за едната половина от връзката: вашата половина. Когато уважавате себе си, вие уважавате любимия си. Когато почитате себе си, почитате любимия си. И давате и получавате любов. Но когато сте изпълнени с отрова, тъкмо това давате. Когато обиждате себе си, искате да обиждате и любимия. Нелепо е… Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но започва от вас… Трябва да научим и децата си на любов и уважение, но единственият начин да го направим е да обичаме и уважаваме себе си. Няма друга алтернатива. Пак ще кажа – можем да дадем само каквото имаме, а не каквото нямаме. Мога да споделя само каквото знам. Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Моите родители ме научиха на онова, което те бяха научили от своите родители. Как биха могли да ме научат на нещо друго? Не биха могли да направят нещо повече. Не мога да виня родителите си за програмата, която получих. Не мога да виня учителите си за образованието, което получих в училище. Те правеха най-доброто според силите си, само това знаеха и го предадоха на следващото поколение… Като променим себе си, като обичаме себе си, посланието, което изпращаме на децата си, носи семената на любовта и истината. Тези семена пронизват в децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще пораснат, ако споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността, срама и вината. Представете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялостната им личност, защото сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се промени всичко, когато внесем уважение във всяка връзка. Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един от друг. Не са ни нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого, важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не е необходимо те да са сложни. Стигат и две: „Обичам те“. Това еЩастлив те прави не любовта на другите към теб, а твоята любов към другите. Не е необходимо да търсите любов. Любовта е тук, защото Бог е тук. Жизнената сила е навсякъде. Ние, хората, създаваме разказа за разделението и търсим онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, любов, истина, справедливост и търсим ли, търсим, докато всичко това е вътре в нас. Всичко е тук, просто трябва да отворим духовния си взор, за да го видим.“ 

Автор: Дон Мигел Руис; откъс от книгата „Гласът на знанието“                                                Добре е да прочетете и книгата „Умението да обичаш“. В нея Дон Мигел Руис разглежда подхранваните от страха убеждения и предположения, които ни пречат да обичаме и водят до страдание и нещастие във връзките ни. Като използва проницателни истории, за да вдъхне живот на посланието си, Руис ни учи как да излекуваме емоционалните си рани, да си върнем свободата и радостта, които ни се полагат по рождение.

***

Прекалено много хора,

взели са се на сериозно,

но изнемогват от умора

с битието свое, грозно.

 

Един е винаги нещастен,

друг се мисли за голям умник,

първият критик е страстен,

а вторият неосъзнат смешник.

 

Но понякога в две очи,

милион вселени са събрани

и човекът изумен мълчи,

че с любов останал е без рани.

 

Влюбва се човек внезапно

и всичко вредно си отива,

горчивото му става сладко

и бързо нощем се наспива.

 

За него времето се спира,

не мисли за начало или край,

във всичко красота намира

и навсякъде той вижда Рай.

 

За влюбения няма нищо,

което може някак да го спре:

Обичам те! – за друг той диша,

без капка страх, че ще умре.

 

За него няма критика и упрек,

не иска вричане, ни отказ,

готов е да дарява бъбрек,

без да търси шум и показ.

 

При влюбения няма друго,

освен мир, любов и доброта,

в баналното ще види чудо

и в мрака черна красота.

 

  Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Advertisements

Какво му трябва на човека?

         Когато Дзици от Нанбо се разхождал из планината Шан, видял огромно дърво, което отдалеч се откроявало сред останалите. Под разкошната му корона можели да се скрият хиляда бойни колесници.

— Какво е това дърво? — Възкликнал учуденият Дзици. — По всичко личи, че не е като останалите.

Погледнал нагоре и видял, че клоните на дървото са толкова криви, че от тях не могат да се направят нито стълбове, нито дъски. Погледнал надолу към могъщите му корени и видял, че те са така извити, че от тях не може да се направи нищо. Сдъвкал едно от листата и ужасно му подлютяло. А миризмата им била такава, че веднага му се догадило и главата го боляла цели три дни.

— Това дърво не става за нищо, затова и е порасло така голямо. Сега разбирам защо най-ценните неща на света са направени от материал, който не е нужен никому! — Поклатил накрая глава дълбоко замисленият Дзици.

                                                                                                          /Дао притча/

***

Колко струва помощта човешка,

в най-трудния ти и печален ден,

когато в ситуация си тежка,

попаднал в безизходен плен?

 

Помисли какво му трябва на човека,

за да е доволен и щастлив?

Една усмивка, топла, лека

и спомен малък, но красив.

 

Какво му трябва на човека,

за да има той спокоен ден?

Дори и в ситуация не лека,

да не види никакъв проблем.

 

Какво му трябва на човека,

за да има радостно лице?

Една постеля, топла, мека

и мила ласка, от сърце.

 

Какво му трябва на човека,

за да има всичко на света?

Една невидима пътека,

постлана с мир и красота.

 

Какво му трябва на човека,

за да бъде здрав и жив?

Малка вътрешна утеха,

когато е пред нервен срив.

 

Какво му трябва на човека,

за да не чувства нищета?

Да не тича, да върви полека,

след всички „свои“ неща!

 

  Валентин Начев

„Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?”  Матей 16:26

***

 „ Дао е пусто,  но използването му е неизчерпаемо. О бездънно, сякаш е праотец на всички неща. Притъпим ли неговите остриета, Освободим ли неговата хаотичност, Смекчим ли неговите блясъци, Уеднаквим ли неговите прашинки, О как е чисто, сякаш е изчезнало но съществува. …                                                                                                                                           От глината правят прибори; в тяхната вътрешна празнота е пригодността на съда. На дома пробиват врати и прозорци, в неговата вътрешна празнота  е полезността на стаята. Ето защо битието е полезно, небитието – пригодно.”        Лао Дзъ

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Най-ценното ни нещо

                     Веднъж Ксант, син на Дексикрат и ръководител на философска школа в Самос решил да устрои пир за най-добрите си ученици и няколко височайши гости. По този повод изпратил своя роб Езоп на пазар и му заръчал:

– Купи ни от всичко най-ценно и скъпо на света!

Дошли гостите, а Езоп поднася само език: варен, печен, маринован, осолен и т.н..

– Какво означава това? – Разгневил се господарят му.

– А нима, езикът не е най-ценното и скъпо нещо на света? С него хората се договарят, установяват закони, разсъждават за най-различни мъдри и полезни неща. Няма нищо по-хубаво от езика, господарю! – усмихнал се Езоп.

– О, щом си такъв умник, тогава иди утре на пазара и ни купи от най-лошото на света! – Отсякъл още по-гневно ядосаният Ксант.

На другия  ден Езоп отново поднася само език.

– Ти, подиграваш ли се? – Кипнал господарят.

– А нима, езикът не е най-лошото нещо на света? С него хората се лъжат, клюкарстват, карат се и започват войни. Ето защо няма нищо по-лошо на света от езика, господарю. – Кротко, но твърдо отвърнал Езоп.

***

Най-ценното ни нещо,

не е само мое или твое

и с любов се то усеща,

ако умът ни в покой е.

То не е вярно и грешно,

няма как да се създава 

и когато ни е смешно,

винаги се проявява.

Какво са хората без смях,

без мисъл светла, мила?

Упрек сме за нечий грях,

с демонстрация на сила.

Ако днес нещо те боли,

стой далеч от мисъл вредна

и с любов се усмихни,

дори на болката поредна.

Засмей се и махни с ръка,

на всяка лоша изненада,

поздрави я и я виж така,

сякаш твоя е награда.

Какво сме хората без дух?

Тяло, което се разлага,

подобни сме на дънер сух,

без слънце и без влага.

Най-ценното ни нещо,

няма как да се види,

но без него е зловещо

и живеем с обиди.

В студената зима

и през лятото горещо,

всички го имаме –

най-ценното нещо.

Но мнозина за него,

представа си нямат

и обладани от его,

света си развалят!

 

 Валентин Начев

„Когато осъзнаем безполезността и повърхността на думите, тогава разбираме, че действителният ни живот е на едно по-дълбоко ниво и започваме да живеем истински.

Ние живеем в думи от сутрин до вечер. Всичко би трябвало да има смисъл за нас. Всичко би трябвало да има цел. В това търсене на цел и съдържание ние губим целият смисъл и цел. Това е като моркова за заека. То е точно там, но все пак не е там. Достига до такава големина, че ние дори губим спокойният ни сън. Дори през нощта сме притеснени от думите. Много хора говорят на сън. Изглежда няма почивка от думите.

Думите са коренът на всички притеснения. Не можеш да се притесняваш без думи, можеш ли? Сега, притеснявай се за десет минути, но не използвай нито една дума. Не можеш! Ние сме приклещени от думите. Нашето приятелство се базира на думи. Някой казва, „Ох, ти си толкова прекрасен, ти си красив, имаш толкова мило сърце; Никога не съм виждал човек като теб през целият си живот.“ Ти се влюбваш внезапно. И когато някой изстреля някаква небивалица, глупост върху нас, ние помръкваме. Но това са само думи…  

Ако си осъзнат, тогава виждаш, че има толкова много глупост! Просто наблюдавай, когато четири или пет човека се съберат и заговарят, имат клюкарска седянка. В тази седянка, внезапно можеш да смениш темата на разговора. Това е нещото с тълпата. Ако десет души говорят за времето и ти промениш темата на пазара на акции, те внезапно ще започнат да говорят за акциите, не зависимо дали са наясно с тях или не. И от акции ще промениш темата на здраве и хранене. Няма да са завършили предишната тема, но ще се хвърлят в новата! Това е велико забавление.

Да бъдеш осъзнат за тази непостоянна природа на нашия живот, променящата се същност на случващото се – ще откриеш, че има нещо в теб, което не се е променило. Има определена точка, от която можеш да кажеш, че нещата са просто бърборене. Да бъдеш в тази определена точка, това е съществуването. Това е източника на живот. Това е мъдрост. Мъдрият човек е глупак. Всички мъдри хора са били наричани глупаци. Галилео е наричан глупак, когато е казал, че земята се движи около слънцето.

Глупакът е някой, който е успокоен, който е свободен, който е щастлив. Той не е притеснен за това, което получава, независимо дали е материално, духовно или каквото и да било. Какво си направил с всичко това, което си получил? Докъде те е довело? Нищо не спечелваш, нищо не губиш. От твоите действие, ти не удовлетворяваш или нараняваш Бог. Има поговорка на санскрит: „Моят истински дом е в рая. Аз дойдох тук, за да отпочина.“ Аз дойдох на този свят, за да отпочина и за да играя, да наблюдавам и да видя какво се случва тук. В този свят, просто бъди осъзнат и бдителен, наблюдавай всичко, което се случва около теб. То е голямо забавление.“    Шри Шри Рави Шанкар

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Ако срещнеш някога човек…

                 Веднъж синът на пастира отишъл, плачейки, при мъдрата свиня.

— Без да искам, убих една пеперуда. — Изхлипало малкото дете. — А мама ми каза, че да се отнеме чуждият живот е голям грях.

— Наистина е така! — Важно отговорила свинята. — Но е грях само когато убиваш, без да е наложително и изпитваш удоволствие от това. Милиони пеперуди умират всеки ден в клюновете на птиците или от лошото време, но малцина страдат за тях, това е естественият ход на нещата.

— Но гласът на майка ми сякаш е вътре в мен и непрекъснато ме укорява. — Възразило момчето.

— Какво толкова, обясни му на този глас всичко, което ти казах и му кажи, че не е прав. — Посъветвала го мъдрата свиня.

Озадаченото момче измърморило нещо под носа си, лицето му грейнало в усмивка и се затичало нанякъде, като от радост дори забравило да благодари на мъдрата свиня за съвета.

— Хората наистина са майстори в това да си създават неприятности, за да могат после да се отървават от тях с радост. — Промърморила свинята и като помислила, добавила. — И все пак жалко за пеперудата, защото тя също е била нечия приятелка.

                                                                                                                   /Дао притча/

***

Ако срещнеш някога човек,

за който истината не е спънка,

в поройно време или в пек,

той няма никога да мрънка.

 

Истината прави ни свободни,

с нея има шанс да си щастлив,

а с лъжите хора сме отровни

и светът е твърде некрасив.

 

Щастлив е, който не говори,

грозни приказки или лъжи

не се интересува от позори

и на никой нищо не дължи.

 

Светът на щастливите хора,

изпълнен е с добри дела,

дори и ако тъмен е простора,

ще видят само светлина.

 

Щастлив ли е човек дарява

и последния си залък сух,

за нищо той не вдига врява,

на клюките не дава слух.

 

Щастливият човек се смее,

когато може да му се реве

и ако днес в нещо не успее,

с усмивка тихо ще се спре.

 

Но пълно е с фалшиви хора,

навсякъде по нашата земя,

които пръскат своята отрова   

и по-опасни са, и от змия.  

 

Поначало те са недоволни,

от самите себе си и от света.

И често охкат, че са болни

или жертви са на завистта.

 

Светът на фалшивите хора,

изпълнен е с обиди и лъжи,

с хронични мъки и умора,

гневът им в ада ги държи.

 

И по гръб за тях  да паднеш,

те пак ще те замерят с кал,

ще кажат утре, че си гаден

и в теб е техният провал!  

 

   Валентин Начев

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.”  (Иоан 8:32)

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

 

За да забравиш своите страхове

        — Татко каза, че ще ми купи куче, обаче друг път.

Обаче той купи кола, и ще ме заведе при баба ми и дядо ми друг път.

— А майка ти пуска ли те?
— Тя ми каза, че са скерлотици и не могат да ме гледат.

— А баща ми ще ми купи колело, ама друг път! Сега няма пари!
— Ъхъ, Ама си купи кола!
— Обаче лада! С жълти фарове!

— А чичо ти Стою, дядо ти беше, дядо ти Стою идва ли?
— Той има жаба!
— Каква жаба?!?
— В сърцето, тука!

— Рошко, искаш ли салам? Искаш, искаш, знам те аз…

— Слушай моето момче. Ти нали обичаш леля Добрева, а?
— Не.

— Какво искаш?
— Кокали!
— А, всички искат месо, а тоя иска кокали, за какво са ти?
— Ще ти кажа, ама друг път!

— Я какво смешно куче!
— Като те захапе за дупето и ще видиш какво е смешно!

***

За да забравиш своите страхове,

с които чувстваш се обречен –

изгледай филма Куче в чекмедже

и след него ще си по-човечен.

 

За какво са ти вечните заблуди,

в очакване на нещо да ти падне?

Каквото и да имаш то се губи,

времето от теб ще го открадне.

 

Кажи ми нужно ли ти е това,

да живееш с умствени боклуци,

да мислиш все за някакви неща

които дращят като сухи буци?

 

Не ми разказвай все за нужди,

за проблемите си всекидневни,

как всяка сутрин се събуждаш,

с опасенията си непотребни.

 

Господар на себе си е всеки –

ти сам предаваш свойта сила

и за несбъднатите си успехи,

сега си с физиономия унила.

 

За какво са ти тези страхове,

които с теб са цяла вечност,

обърни им гръб веднъж поне

и от утре няма да ти пречат.

 

Не ти е нужна никаква тъга,

която по-опасна е от брадва,

запомни, че хубавото е сега

и утре няма то да те зарадва.

 

Всеки сам от глупост страда,

за нещо преходно и тленно,

но и най-значимата награда,

в миг се губи неотменно!

 

   Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

 

 

 

Творим с чувство

    „Творим с чувство, не с мисъл!

Точно така, ние получаваме каквото получаваме, чрез начина, по който чувстваме, а не като се опитваме да подреждаме нещата по местата им или да контролираме съзнанието си. Всяка автомобилна катастрофа, служебно повишение, превъзходен или отчайващ любовник, пълна или празна банкова сметка идва според елементарния закон на физиката: подобията се привличат. И тъй като мнозинството от нас не са в особен възторг от онова, което сме имали през по-голямата част от живота си, сме се превърнали в изкусни майстори на привличането на изобилие от нежелани обстоятелства.

Искате нова кола? Имате я! Искате да работите успешно за себе си? Имате го! Искате да приключите сделката? Да изкарвате повече пари? Да имате чудесна връзка? Да живеете без страх? Да имате духовно удовлетворяващ живот? Да имате прекрасно здраве, свобода, независимост? Имате ги, aкo знаете как да почууувствате случването им.

Законът за привличането – подобното привлича подобно – е абсолютен и не го е грижа за никоя конкретна личност. Никой не живее извън този закон, понеже това е законът на вселената. Но доскоро не осъзнавахме, че този закон важи и за нас. Това е закон отвъд успеха и неуспеха. Той причинява одраскването на колата и катастрофите със загинали. Той направлява всеки миг на пробуждане в живота ни.

Затова, ако искаме да овладеем живота си или да получим повече изобилие, здраве, сигурност и щастие, трябва само да овладеем простичките стъпки за управляване на „чувствата“ и пред нас ще се открие един цял нов свят на благодат…

Процесът на сътворяване е еднакъв навсякъде, независимо дали става въпрос за звездна система или дизайнерски джинси. Помислете за нещо, което сте изпълнили с подходящо чувство… което създава подходяща вибрация… и ето го.

Нищо няма да променят нито всички позитивни мисли на света, нито дали сте добър човек с щедро сърце, нито дали се молите, визуализирате или медитирате до зори, нито дори дали си блъскате главата в множество каменни стени в трескави опити да постигнете мечтата на живота си. Нищо от тези неща няма да създаде каквото и да било, докато не изстреляте магнетичното трептене, за да притеглите мечтите с помощта на вашия безпогрешен вълшебен дух, наречен чувства, онази електромагнитна сила, от която са изтъкани сбъднатите ни мечти.“        Лин Грабхорн

***

Когато недоволстваш с охота

и неспирно хулиш ти света,

животът ти горчив компот е

и често чувстваш нищета.

 

И ако успееш да си весел,

пред зъл и труден опонент,

превръщаш егото му в песен,

а той ти прави комплимент.

 

Приеми спокойно всеки удар,

като дар от неизменната съдба,

може винаги да бъдеш мъдър,

без да тровиш своята душа.

 

В този свят човекът господар е,

единствено на своите чувства

и добре е ясно да го осъзнаем,

че светът ни наше е изкуство.

 

Приеми спокойно всяка среща,

в краткотрайния си земен път,

не мисли, че има нещо грешно

и помни, че си с тленна плът.

 

Осъзнай, че поривите на устата,

никой лесно няма да ги спре

но който мисли все за клеветата,

той винаги се чувства зле.

 

Дали е грозна като черна чума

или е по-красива от цветя,

приеми спокойно всяка дума,

независимо каква е тя.

 

И знай, че всяко външно нещо,

не е твой житейски фундамент –

студено, хладно и горещо,

е само преходен момент!

 

    Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

 

 

 

 

Ако някога се срещнем…

     „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.”    Битие 1:27

***

Ако някога се срещнем с теб

и отминем се с поглед хладен,

ще се счупят две сърца от лед

и всеки ще си тръгне жаден.

 

Ако някога те срещна пак,

не знам какво ще ти кажа,

но искам да не съм глупак,

който прави се на важен.

 

Ако някога ме видиш ти

и тихомълком ме отминеш,

кошмари лоши, запомни,

често в себе си ще имаш.

 

Ако някога ти дойде мисъл,

как в ръце съм те държал,

не ме проклинай, усмихни се,

не се измъчвай с печал.

 

И ако ме видиш ти в съня си,

не се учудвай, че съм там,

не задавай никакви въпроси

и след миг ще тръгна сам.

 

Но преди да тръгна ще ти кажа,

само с няколко слова,

колко важна се оказа,

ти за моята душа.

 

Когато те видях за първи път,

светът ми стана по-различен,

настръхна цялата ми плът

и аз разбрах, че те обичам.

 

Тъй беше някак си неземна,

с ангелска и чиста красота

и с оня поглед ти превзе ме,

а умът ми цяла нощ не спа.

 

Беше най-важна и желана,

в моите мисли дни наред,

за теб писалката аз хванах

и превърнах се в поет.

 

И когато пак за теб си мисля,

и за онова, което е било,

знай, че споменът красив е,

а чувството добро!

 

    Валентин Начев

 

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.