„Аз и Отец едно сме”. (Йоан, 10:30)
***
„Никой не може да каже нищо за теб. Каквото и да кажат хората, то е за тях самите. Но ти губиш равновесие, защото все още се придържаш към един фалшив център. Този фалшив център зависи от другите, така че ти винаги гледаш това, което хората казват за теб. И винаги следваш другите хора, винаги се опитваш да ги задоволиш. Винаги се опитваш да бъдеш порядъчен, да украсиш егото си. Това е самоубийствено. Познаваш ли своя център? Ако не го познаваш, непрекъснато ще се страхуваш. Затова себесъзнанието е винаги уплашено. И винаги ще имаш нужда другите да те подкрепят – някой да ти ръкопляска, някой да казва колко си красив или интелигентен. Имаш нужда някой да ти ги казва тези неща, подобно на хипноза, така че да повярваш: да, ти наистина си интелигентен, красив, силен. Но виж какво означава това: ти зависиш от другите. А аз ви казвам, че няма къде да се ходи. Всичко е тук. Цялото съществувание кулминира в този момент, концентрира се в този момент. Цялото съществувание вече се излива в този момент. Всичко, което съществува, се излива в самия този момент – то е тук, сега. Бъдете от празнуващите, празнувайте! Това, което го има, е вече предостатъчно: цветята са цъфнали, птиците пеят, слънцето грее в небето – празнувайте го! Дишаш, жив си, имаш съзнание – празнувай! И тогава изведнъж ще бъдеш в релаксация – няма да има напрежение, няма да има терзания. Цялата енергия, която е отивала в терзания, ще се превърне в благодарност. Какво е релаксация? Тя е такова състояние на нещата, при което енергията ти не се движи на никъде – нито към бъдещето, нито към миналото, тя просто си е там с теб. Ти си потопен в тихото езеро на собствената си енергия, в нейната топлина. Този момент е всичко. Няма други моменти, времето спира – тогава има релаксация. Релаксация означава, че този момент е повече от достатъчен, повече, отколкото може да се иска и да се очаква. Няма какво да се иска, повече от достатъчно е, повече, отколкото можеш да желаеш – тогава енергията изобщо не се движи наникъде, тя се превръща в едно спокойно езеро. Ти се разтваряш в собствената си енергия. Този момент е релаксация. Сега физиците казват, че в един атом е съсредоточена толкова много енергия – Хирошима и Нагасаки са унищожени с атомна енергия. Щом атомът може да има толкова много енергия, какво да кажем за човека? Какво да кажем за този малък пламък на съзнанието в човека? Ако някой ден това пламъче се разгори, то ще се превърне в един огромен източник на енергия и светлина. Всеки е изключително силен, защото всеки е изключително божествен. Запомнете това. Човешкият ум е склонен да го забравя. Когато го забравиш, ставаш слаб. Когато станеш слаб, започваш да се опитваш да намираш някакви изкуствени начини да станеш силен. Това е, което милиони хора правят. Като търсиш пари, какво всъщност търсиш? Ти търсиш власт, ти търсиш сила. Веднъж щом си оставил егото, ти си оставил всички поражения, всички провали, всички обезсърчения. Носи егото и ще бъдеш обречен на провал. Носи егото и ще останеш слаб. Остави егото и през теб ще започне да тече безкрайна сила. Оставяйки егото, ти се превръщаш в река, започваш да течеш, започваш да се стапяш, ставаш поток – ставаш жив. Целият живот е от цялото. Ако се опитваш да живееш сам за себе си, ти си просто глупак. Все едно листото на дървото да се опитва да живее само за себе си – и не само това, но и да се бори с дървото, да се бори с листата, да се бори с корените, като си мисли, че всички те са враждебни към него. Ние сме просто листа от едно дърво, едно велико дърво – наречете го Бог или цялото, или по какъвто и да било друг начин. Трябва да станеш по-малко ум и повече сърце. Трябва да осъзнаеш магията, която те заобикаля – магията, която е живот, която е в зелените дървета и в червените цветя, в очите на хората. Магията се случва навсякъде! Всичко е магическо, но поради своя интелект ти си оставаш затворен, държейки се за своите глупави изводи, направени в безсъзнание, или получени от други, които са толкова безсъзнателни, колкото си и ти. Усилията ми са да унищожа колективния ум и да направя всеки индивид свободен да бъде сам себе си. Тогава няма да има проблеми – тогава можеш да живееш така, както искаш. Всъщност човечеството ще се роди истински едва в деня, когато индивидуалността бъде уважавана в нейния бунт. Нито една мрачна тъмница не може да е по-покъртителна от тази на мъртво пияния, който намерили да броди в агония по тротоара от външната страна на оградата, която загражда обществения парк, да удря по решетките и да вика: „Пуснете ме да изляза.“ Такава е и твоята ситуация. Ти не си заключен, не си затворен – просто си пиян. Мислиш си, че си затворен. Главата се е превърнала в прекалено голям специалист; отишла е до своята крайност. Тя е добър инструмент; да, като роб, главата е чудесна – като шеф е много опасна. Отишла е до самата крайност. Погълнала е всички твои енергии. Превърнала се е в диктатор. Разбира, работи, но понеже работи, си започнал прекалено много да зависиш от нея. Ала защо човек мисли за прекрасното бъдеще? Защото е нещастен в настоящето. Аз не мисля за прекрасното бъдеще. Не мога да си представя как може да е по-прекрасно, да е по-хубаво, отколкото е сега, в настоящия момент? Как така животът ще бъде по-щастлив и радостен отколкото е в момента? Това е само един трик на ума, за да избегнем настоящето, продължаваме да мислим за бъдещето. А настоящето е всичко, което съществува. Животът изобщо не е проблем – той е една мистерия, която трябва да се изживее и на която да се насладиш. Проблемите се създават от тебе, защото се страхуваш, да се радваш на живота и се страхуваш, да живееш живота. Проблемите ти осигуряват защита – срещу живота, срещу радостта, срещу любовта. Единственият начин, да се измъкнеш от така наречените проблеми, е да приемеш своя живот такъв, какъвто е още в този момент, да го живееш, да се радваш, да му се наслаждаваш. Следващият момент ще е изпълнен с още по-голяма радост, защото ще произтича от този момент; а следващият след него ще е още по-радостен, защото постепенно ще ставаш все по-радостен.“ Ошо
***
Незнайно кога, незнайно защо,
създали сме човешкото его,
което е някак обвито в мъгла,
за повечето хора непрогледна.
Често говорим за личен живот,
но животът винаги само един е,
той никога няма точен адрес,
нито с конкретно е име.
Да бъдеш някой е основно тормоз,
стремеж към неща любими,
които най-често са имидж и пост,
в очите на други значими.
Като хора сме само кратък спектакъл,
в който всеки е главен герой,
дали си се смял или много си плакал,
бил си за малко в някоя роля.
Осъзнат герой или жертва неволна,
в мигове сладки или тежка умора,
някой е страдал от чести болежки,
а друг като цяло бил е доволен.
Животът е изпълнен с разни прояви
на поток непредсказуем прилича,
понякога динамичен, после бавен,
а понякога спрял без причина.
Всички говорим за личен живот,
но животът винаги само един е,
а нашето его е като временен гост,
който в незнаен миг си отива.
Незнайно как и каква е целта,
но ние създали сме своето его,
което в миг се буди в света
своя спектакъл да изгледа.
И мозина се питат защо е така,
за какво ни е човешкото его,
което сънува много неща,
но нищо не остава от него!..
Валентин Начев
Всеки човек без своето его е безсмъртен, а с егото сънува, че се ражда и умира. Сънува, че има врагове, сънува, че старее, сънува, че е болен, но най-често сънува, че от нещо или от някого е недоволен! Егото е нищо повече от сън и всеки има шанс да се събуди. Но знайте, че никога никой друг няма как да се събуди вместо вас. Направете го сега. Точно в този момент. Нищо не ви пречи го направите. Събудете се и бъдете щастливи!..
Книги от Валентин Начев – store.bg
Къде се ражда любовта? Съвременни притчи … – Хеликон – второ преработено и допълнено издание
Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон
Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон
Няма да е все така | Книжарници Хеликон
Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев
Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …
„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.
През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.
Валентин Начев 