Архив по месеци: декември 2019

Пази си сърцето

Веднъж един мъдрец казал на учениците си:

– През целия ден човек ходи, работи, мисли, гледа, слуша, храни се. Всички части на тялото работят за него (ръце, крака, очи, уши, нос, език, мозък), като му помагат да направи или да опита много неща. А през нощта, когато човекът заспи, те си почиват. Всички са в покой.

– Така е. – кимнали с глава в знак на съгласие няколко ученика.

– Но има един орган в човешкото тяло, който денонощно работи за човека, без никога да почива! – отново заговорил мъдрият учител. – Това е сърцето. Най-важният орган, който никога не бива да забравяте. Пазете сърцето си и когато ви поиска нещо, дайте му го. Не го наранявайте!

– Какво може да иска едно сърце? – повдигнал рамене един от учениците.

– Само мир и любов! – усмихнал се учителят.

***

В напрегнат ден,

с непосилни задачи,

когато има проблем

или нещо те плаши,

за миг сам, замълчи,

дишай дълбоко,

забрави слух и очи,

отпусни се спокойно.

Не мисли за нищо,

освен за сърцето,

като за сияйно огнище

и твое слънце телесно,

което постоянно те топли

и живот ти дарява,

а ти безразсъдно,

от страх го забравяш.

Мисли, че без него,

всичко за миг ще свърши,

тяло, име и его,

богатства и къщи,

не слагай пред него,

нещо, което е външно,

само то е потребно,

без него си свършен.

Само то ти е нужно,

всичко друго е плява,

всякакви проблеми

и важни прояви,

само то е твоя опора

и стимул, и радост,

пред всякакви хора,

пред страх и опасност.

Пази си сърцето,

дишай спокойно,

в планина, край морето,

в утрини знойни,

във вечери звездни

и в нощ непрогледна,

никога не забравяй,

че само то е потребно.

В напрегнат ден,

когато всичко е мрачно,

когато си угнетен

и от зор ти се плаче,

когато си тъжен,

когато си гневен,

спомни си за него,

че е най-потребно,

пази си сърцето,

където и да си

и то с любов –

за теб ще тупти!..

Валентин Начев

Автор Вале нтин Начев | Книжарници Хеликон

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Животът е радост

Вашият коментар

Животът е радост,

когато проумееш,

че всичката гадост,

е човешко усещане.

В младост и старост,

някои успешни са,

а други на халос,

все спорят с вещици.

През лято и зима,

някой доволен е,

а друг без причина,

говори за болести.

Всички различно,

приемат нещата,

постъпка трагична –

за някой е свястна,

случка комична,

мнозина разплаква,

личност, безлична –

за някой е свята.

Някои намират,

утеха в нещо,

което е пример,

за дело зловещо,

други се спират,

на миг пред успеха

и гневно проклинат –

живот и планета,

някои оплакват,

битието си – гнило,

а други, с молитва,

запалват кандило.

Има блестящи,

като летни светулки,

които не спорят,

за никакви случки,

които тихо даряват,

на света светлина,

като ангели бели,

с ефирни крила.

Всичко отминава,

светлината не свършва,

защото е вечност,

която се връща,

защото любов е

и радост за всеки,

който свято я пази,

като своя същност.

Животът е радост,

когато проумееш,

че всякоя гадост –

е само усещане!..

Валентин Начев

Такъв човек се ражда рядко

Вашият коментар

Дори и да не е бил Божество,

а само много свят и мил човек,

празник е неговото Рождество,

за мнозина радост и утеха.

Такъв човек се ражда рядко

и много хора ще го разберат,

че той любов е – необятна,

макар да е от кръв и плът.

Той е, който нищо не очаква,

има това, което му е необходимо,

не е тъжен, гневен, смачкан

нито в лято, нито в зима.

Той за нищо, никога не съжалява,

от никой, никога не се оплаква,

ако нещо някога не става,

не осъжда, не натяква.

Такъв човек се среща рядко,

но не е невъзможно да се види,

за него плашещото е приятно,

не изрича никакви обиди.

Той винаги се отличава с нещо,

от навалицата гневна и тревожна,

не проклина никога зловещо,

дори когато му забиват ножа.

Дори на кръст да го разпъва, враг

и отнема му нещо, най-свидно,

той пак човек е прекалено благ,

за да каже – Господи, прости му.

Дори с венец от тръни на главата,

той пак ще казва, милостиво

– Прости им греховете, Боже,

за тях, към Теб е моята молитва.

Дори с копие, забито в гърдите,

той човек е с красива мисъл

и преди кръвта му да изстине,

добър сценарий ще напише.

Сценарий – с любов изпълнен,

с радост, мир и много светлина,

вулкан от красота – бездънен,

за всички хора по света.

Такъв човек се ражда много рядко,

като бял елен в гори тилилейски,

но за света голямо е богатство,

със словата си Библейски.

Такъв човек се ражда рядко

и някои хора ще го разберат,

че той от Бога е изпратен,

макар да е човек – от плът!..

Валентин Начев

Няма по-голяма ценност от покоя

Вашият коментар

Picture 033 (2)

Твърде често търсим външно нещо,

което да ни донесе желания покой,

но никой няма да открие нищо,

защото винаги във нас е той.

Най-голямата ни ценност е покоят,

който винаги е вътре във самите нас,

а ние търсим го във светски роли

и в посоки грешни със компас.

Ролите понякога ни пасват,

синхронни са с душевния ни мир,

но много често са ужасни

и пият ни кръвта като вампир.

Посоките ни в някои дни са ясни

и усмихнати към тях вървим,

но падат гъсти облаци опасни

и пътят е за нас непроходим.

Но в миговете наши непрогледни

и за секунда не е нужно да тъжим,

а спокойно вътре да погледнем

и пак напред да продължим.

Когато в себе си погледнем,

там ще срещнем Своя вечен дух –

спокоен, силен, безпроблемен,

без видимо лице и слух.

Покоят е най-ценното богатство,

което най-често се нарича мир,

което с безразсъдното си светотатство,

няма как да съхраним.

Когато често ние търсим нещо свято

далеч навън от нашите гърди

Духът учуден е безкрайно

от измислените наши тегоби.

Когато взимаме от света нещо

с цел спокойствието си да осигурим,

изгубваме Духа си смешно

и трудно пак ще го възстановим.

Когато молим се на Бога за богатство,

което да ни донесе желания покой,

ще сме учудени от своето нахалство

и още по-учуден ще е Той.

Няма по-голяма ценност от покоя

и нищо няма да го замени,

без него всичко друго е отрова

и твърде често ни вреди!..

Валентин Начев

Книги от Валентин Начев – store.bg

СЪВРЕМЕННИ ПРИТЧИ

Къде се ражда любовта? Съвременни притчи … – Хеликон – второ преработено и допълнено издание

Чудеса се случват ежедневно

Вашият коментар

Чудеса се случват ежедневно

и ангелите с радост са край нас,

когато с любов се срещнем –

в някой неочакван час.

Какъв подарък да ти подаря,

мисля, аз от много дълго време,

нали всичко е като букет цветя,

след време няма как да не увехне.

Мисля си за всякакви неща

и виждам, никое не ме устройва,

ще ти дам, аз своята душа,

с безкрайната ми обич опакована.

Ще ти дам сърцето си едничко,

ведно с кипящата ми кръв,

за мен ти заслужаваш всичко –

от моя дух, съзнание и плът.

Ще ти дам, аз всички красоти,

през годините в очите ми събрани

и букет от светлите мечти,

в звездни небеса, втъкани.

Ще ти дам небето и земята,

с хубостта, която аз познавам,

за мен си ти богиня свята,

която всичко свято заслужава.

Ще ти даря луната и звездите,

мекотата на спокойното небе,

ще ти дам вълшебно райско цвете,

с цвета на моето сърце.

Ще ти даря на слънцето лъчите,

със златната им чиста топлина,

за да имаш блясък в очите,

какъвто няма друга ни една.

Ще ти дам на океаните водите,

със силата, която аз познавам,

за мен си ти сега молитва

и всичко, аз за тебе давам.

Чудеса се случват ежедневно

и днес на ангелите ще се моля, аз –

да направят нещо ценно,

което няма нивга да угасне.

Чудеса се случват ежедневно,

очаквам чудото да заблести,

красиво, мило и нетленно,

каквато искам – да си ти!..

Валентин Начев

Дяволът се храни с омраза

Вашият коментар

Дяволът се храни с омраза

и радва се на всякакви войни,

за него винаги едно е важно –

в някого, за нещо да боли.

Той е този, който се оглежда,

който иска другите да впечатли,

който скубе своите вежди

и се кичи с допълнителни коси.

Той е този който се подрежда,

винаги на светофара – пръв,

с една-единствена надежда,

от мишка, да го видят – лъв.

Той е този, който ни изцежда

и ни кара да се влачим по корем,

когато прави нещо да изглежда,

като вечно нерешим проблем.

Той е този който се зарежда,

с разни вещи, дрехи и храни

и макар, че краят му е неизбежен,

все иска някак да се съхрани.

Дяволът е скрит във форми,

прикрива се зад образи безброй

и показва ни делата си отровни,

като каузи на голям герой.

Дяволът е безкрайно хитър,

той укрива се – в какво ли не,

даже и в святата молитва,

между думите й някак ще се свре.

Дяволът е много упорит,

той никога не се отказва лесно,

цял с почести да е покрит,

пак от някого ще иска нещо.

Дяволът е много даровит,

притежава всякакви таланти,

но търси и с тях конфликт,

чрез който някой, да си пати.

Дяволът е вечен фаворит,

да заеме мястото на Бога,

но ще пада винаги, превит,

след всяка своя стъпка подла.

Дяволът е просто само мит,

който с Бога няма как да спори –

изчезва бързо – слаб и тих,

когато с любов говорим!..

Валентин Начев

На тях все нещо им не стига

Вашият коментар

Има хора в този свят,

които само се оплакват,

те все мечтаят за палат

и важни някак си да станат.

Тези хора правят на инат,

сърдят се и все воюват,

те са с ненаситен глад,

техните слова да чуват.

На тях все нещо им не стига –

време, имидж, къщи и коли,

вечно мерят с някой сили,

вечно нещо ги – боли.

За такива хора няма угодия,

дори да са на царски трон,

те ще бълват пак помия,

пак ще са с горчив фасон.

Каквото и да постигнат,

винаги ще бъде малко,

до безкрай да се издигат,

пак пред себе си са жалки.

Пак на някой ще доказват –

как са силни и велики,

пак на някой ще се мазнят –

за разни постове и титли.

Има хора в този свят,

които само се оплакват,

те все създават Земен ад,

а се мислят за спасители.

Има хора в този свят,

които просто са – отровни,

те планетата рушат

и поставят й окови!..

Валентин Начев

Никога не казвам лоши думи

2 коментара

IMG_20180310_135037 (5) (1)

Понякога и на мен ми става тежко

и в устата ми напират думи зли,

но искам словото да безгрешно

и поносимо за ушите да звучи.

Никога не казвам лоши думи,

дори за най-непоносимия човек,

другите словата ми ще чуят,

но те винаги остават и при мен.

Посрещам аз спокойно всичко,

което е дори голям проблем,

всичко за момент протича,

всичко само е за някой ден.

Нищо от миналото аз не искам,

да си стои, където е било

и за бъдещето аз не мисля,

без мислите ми идва то.

Случки, думи и постъпки

нека спокойно си текат безспир,

нищо старо аз не кътам,

нито чакам бъдещ пир.

Важно ми е единствено днеска,

да не робувам на престиж и стил,

да не съм човек гротеска,

изгубил безразсъдно своя мир.

Затова никога не казвам лоша дума,

какъвто и човек да стои срещу мен,

защото и той така ще ми отвърне

или ще ме погледне озлобен.

Затова никога не казвам лоша дума,

дори на най-проклетия човек

и слово мое искам аз да чувам,

от което да се чувствам лек.

За какво ми е да казвам нещо,

което винаги ще нанесе вреди,

нека словото да е безгрешно

и да е леко в нашите гърди!..

Валентин Начев

Книги от Валентин Начев – store.bg

СЪВРЕМЕННИ ПРИТЧИ

Къде се ражда любовта? Съвременни притчи … – Хеликон – второ преработено и допълнено издание

Подарявам ви сърцето си

2 коментара

img_20170121_1500101

В навечерието на Коледния празник,

с надеждата да има мир и обич по света,

подарявам ви част от себе си, приятели,

ведно със моите мисли, чувства и душа.

Подарявам ви сърцето си, приятели,

разбира се на всеки, който го поиска,

да се обичаме сме тук изпратени,

защото всички сме безкрайно близки.

Подаръците не са само вещи и предмети,

а много, много повече са от това,

човечност и любов в очите ни да свети,

да общуваме с човешка доброта.

Подарявам ви очите си, приятели,

разбира се на всеки, който ги поиска,

да се гледаме с любов сме тук изпратени,

защото всички сме безкрайно близки.

Подаръците не се изпращат само с колети,

а и с всички мисли, светли и добри,

които няма как да хванем със ръцете,

но душата ни от тях трепти.

Подарявам ви усмивката си, приятели,

разбира се на всеки, който я поиска,

да се смеем с любов сме тук изпратени,

защото всички сме безкрайно близки.

Подаръците не се купуват само с пари,

а даже най-добрите са безплатни,

но дъхът за миг от тях ще спре,

с чувство, мило, топло, необятно.

Подарявам ви словата си, приятели,

разбира се на всеки, който ги поиска,

да си говорим с любов сме тук изпратени,

защото всички сме безкрайно близки.

Подарявам ви душата си, приятели,

но нищо в замяна, аз от вас не искам,

да се обичаме сме тук изпратени,

защото всички сме безкрайно близки.

В навечерието на Коледния празник,

с надежда за здраве, мир и красота,

подарявам ви заря, приятели,

от най-прекрасните неща!..

Валентин Начев

26176069_171539063578993_1591218401_n

Книги от Валентин Начев – store.bg

СЪВРЕМЕННИ ПРИТЧИ

Къде се ражда любовта? Съвременни притчи … – Хеликон – второ преработено и допълнено издание

Всички имаме едно безценно нещо

Вашият коментар

Всички имаме едно безценно нещо,

което скрито е дълбоко в нас,

което само в тишината се усеща –

като ехо – от неземен глас.

Някои казват, че е Вечен дух,

други често го наричат – Бог,

за мен е чувство – в лявата ми гръд,

което казва се – Любов.

От всичко най-обичам Този дух –

освен него няма нищо друго –

другото е само блян и спомен – кух,

които, Той – понякога сънува.

Той сам създал е – всяко тяло

и всеки звук – от Него идва,

но Той самия – тишина е бяла,

която няма в образ да се види.

Негова е всяка земна форма,

господар е на просторите небесни –

за миг създава – свят и хора,

но винаги остава – безтелесен.

Той създал е всички песни

и негови са всичките картини,

но никой няма да го види лесно,

ако иска куп неща – за имидж.

За Него няма правилно и грешно,

нито има хубаво и лошо –

за миг превръща хладното – в горещо

и без усилие горещото, охлажда.

Отвъд е всяко време и пространство,

за него няма ред и дисциплина,

притежава всичките богатства –

без да иска – в миг ги има.

Всички имаме едно безценно нещо,

което скрито е в самите нас,

но егото прикрива го с вещи,

за които мислим – ден и час.

Колко хора, с колко вещи –

били са и ще идват – тук –

с колко изгорели свещи –

ще търсим, още – Своя дух?

Никой нищо – не открива,

докато иска – да е – някой,

Той самичък – се разкрива,

когато друго не очакваш!..

Валентин Начев

Споделяне:

Споделяне:

Споделяне:

Къде се ражда любовта? Съвременни притчи … – Хеликон – второ преработено и допълнено издание

Споделяне:

Споделяне:

Споделяне:

Споделяне:

Къде се ражда любовта? Съвременни притчи … – Хеликон – второ преработено и допълнено издание

Споделяне:

Къде се ражда любовта? Съвременни притчи … – Хеликон – второ преработено и допълнено издание

Споделяне:

Споделяне: