Най-добра е златната среда

                               Принц Шраван разполагал с прекрасен и огромен дворец. Той се грижел много за своята столица и тя станала един от най-впечатляващите градове, които сънародниците му познавали. Не след дълго обаче владетелят осъзнал, че тази негова страст вече не го прави така щастлив, както в началото. Междувременно той дочул, че в града ще дойде Буда. Принцът бил като омагьосан от учителя и настоял да прекара още време с него.

Това изумило всички подчинени и познати на владетеля. Те не вярвали на очите си, че личност като него, която доскоро държала толкова много на светските прояви и гуляи, сега се отдава на простичкия живот и ще се откаже от скъпите вещи, жените и многобройните други удоволствия. Учениците на Буда също гледали с подозрение решението на принца и дори запитали Буда дали той няма пръст в това. Тогава учителят обяснил:

– Не съм сторил нищо. Всъщност постъпката му е съвсем логична и се води по законите на ума. Вие сте изненадани, тъй като още не ги познавате. Но желанието му е съвсем естествено. Умът на човек често попада в двете крайности. Човек, който е губил своя ум, потапяйки се в разкош, често в следващия момент го губи, отдавайки се на бедния живот. В двата случая обаче водеща е лудостта.

И наистина принц Шраван скъсал със светския живот и заживял като отшелник. Но той стигнал до крайности и съвсем се занемарил, а накрая започнал да ходи почти гол – нещо, което Буда не възнамерявал за нужно. Принцът нерядко се самоизтезавал – гладувал и дълги часове медитирал под изгарящите лъчи на жаркото слънце.

Минало се известно време и Буда решил да поговори с обезумелия мъж:

– Шраван, знам, че докато си бил принц, цитрата е била любимият ти инструмент и си свирил превъзходно. Искам да те попитам какво би станало, ако струните на музикалния инструмент се разхлабят твърде много?

– При това положение няма да е възможно да се създаде музика. – отвърнал дрипавият принц.

– А ако струните са прекалено стегнати? – отново го попитал доволно усмихнатият Буда.

– Резултатът отново ще е същият, тъй като пристягането на струните трябва да е средно-нито прекалено силно, нито съвсем слабо. За да се произведе музика, трябва да се търси някакво средно положение, а не да се изпада в крайности.

След тези думи Буда се усмихнал още по-доволно и заявил:

– Ето това исках и аз да ти покажа, докато прекарваше времето си с мен и учениците ми. Музиката или това, което се стремиш да извадиш от себе си, ще се получи, само когато намериш равновесието за себе си, тоест струните ти бъдат притегнати в средно положение. Когато твърде много напрягаш силите си, ти не можеш да постигнеш това, което целиш. Истината се крие в златната среда.

***

Когато нищо не подреждаш,

в живота всичко е наред,

но щом за грешки се оглеждаш,

те са винаги край теб.

Често някой ми говори,

как живота ще си подреди,

а след време сълзи рони,

че от подредбата боли.

Друг с ентусиазъм ми разказва,

за големи перспективи,

но след време и той се жалва,

как останал е без сили.

Най-добра е златната среда –

райският покой  за всеки,

без да бъдеш с мисли за беда

и с тези за наслади леки. 

Когато ти е светло в душата,

тиха и спокойна е нощта,

мили и красиви са нещата,

които виждаш в съня.

Когато никой не осъждаш,

няма чувство за вина,

усмихнат сутрин се събуждаш,

с мисъл блага за деня.

Когато ти е леко на сърцето,

най-лек и светъл е денят

и ти попадаш там, където,

делата по вода вървят.

Когато си далеч от фиксидея,

да бъдеш някой в този свят,

доволно с малкото живееш,

а в същност, много си богат.

Когато си без своя нужда,

за която мислиш всеки ден,

получаваш и похвала чужда,

в най-сюблимния момент.   

И когато виждаш своя ближен,

с паница просешка пред теб,

показваш как да е безгрижен,

без да чака само на късмет.

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Реклами

Скъп е всеки ден живот

     Веднъж, както си яздел по пътя, един мъж видял спящ човек под едно дърво, а в устата му бавно се промъкнала силно отровна змия. Ездачът измъкнал дългия си камшик и започнал да шиба спящия. Той мигновено се събудил и уплашен закрещял:

–    Какво искаш от мен, човече? Защо ме биеш?..

Ездачът заповядал на човека да тича към езерото. Той затичал, а ездачът след него – шибал го с камшика и го карал да пие от езерото. Човекът отказвал викал, че скоро е ял и пил, пък и водата не е чиста, но ездачът заудрял още по-здраво и го карал да пие, докато не му каже да спре. Човекът започнал да пие и пил дотогава, докато не повърнал цялото си стомашно съдържание, в това число и погълнатата отровна змия.

–    Защо не ми каза, че в стомаха ми е влязла змия? Ако ми беше обяснил, сам щях да пия толкова, колкото трябва.

–    Ако бях започнал да ти обяснявам, нямаше да ми повярваш, пък и можеше да се случи най-лошото. Нямах никакво време за разтакаване и обяснения, също както и ти. Скъп е всеки ден живот, когато си здрав. И е достоен да го  наречем – хубав празничен ден!

***

Непременно трябва да празнуваш,

когато всичко виждаш с очи,

когато звук кристален чуваш,

с нормалните си две уши.

Празник е, когато ходиш,

когато нещо с ръце държиш,

когато можеш сам да се нахраниш

и спокойно нощем да заспиш.

Празник е, когато имаш,

премерена нормална реч

и уроци ценни ти приемаш –

дошли от близо и далеч.

Празник е, когато помниш,

как в къщи да се прибереш

и когато едри сълзи рониш,

сам след време да се спреш.

Празник е, когато можеш,

да отключиш сам една врата,

шапка на главата си да сложиш

и да тръгнеш нейде по света.

Празник е, когато тръгваш,

с уверени и бодри стъпки

и пред никого не мрънкаш,

че от нещо те побиват тръпки.

Празник е, когато чувстваш,

връзката с невидимия дух

и когато с кал те пръскат –

винаги си тръгваш сух!

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Семейното щастие в какво е?

         Както може би си спомняте, един от служителите в голяма компания оцеля по време на случилото се на 11 септември 2001 година в Съединените щати, защото бил негов ред да купува понички.

Друг – понеже попаднал в задръстване поради катастрофа.

Една жена – защото разляла нещо на блузата си и се забавила, докато се преоблече.

Един човек оцелял тъй като новите му обувки му протрили крака и се отбил в аптеката, за да си купи лепенка.

Някой – защото изпуснал автобуса.

Друг – защото колата му не запалила.

Един не успял да хване такси.

Затова сега, когато се натъкна на нещо непредвидено – попадна в задръстване, изпусна автобуса или стане друго от ежедневните дребни неща, които толкова ни ядосват, си казвам на глас:

– Ето къде иска Бог да бъда аз, точно в този миг и час!

Скъпи читателю, в навечерието на предстоящите светли празници и ти е хубаво да си обещаеш, че следващият път, когато сякаш всичко върви наопаки, когато не можеш да си намериш ключовете от колата или когато светофарите са все на червено, няма да се ядосваш, а  ще си спомниш, че може би точно в този момент Бог е решил да се погрижи за теб.

***

Семейното щастие в какво е?

За някой е в почивка за милион,

в спор за Тенерифе или Бали,

или пък снимка с индийски слон.

За друг е в мило сънено дете,

звук от включена пералня,

аромат на сутрешно кафе

и жена с измачкана пижама. 

Или пък в шумната вечеря,

с малки спорове или дебати,

за онова, което е от вчера –

с план за утрешните дати:

Да изведеш детето на разходка,

после в къщи да мирише вкусно

и след закачането на пердето –

с филм любим да се отпуснеш.

Да тичаш ти след колелото,

на важен малък колоездач,

наведен да държиш седлото,

до летния прохладен здрач.

Да направиш замък на морето,

за малка приказна принцеса

и радостно край теб детето,

да те гали нежно по прасеца.

Да кажеш после на плувеца,

че ще стане ненадминат той,

храбрец по-силен и от Мечо,

във водата истински герой.

Да направиш бял човек от сняг,

с помощник буен и нетърпелив,

който дава кофа за калпак

и плик с моркови за нос красив.

Да поставиш коледна елха,

с много цветни светлинки

и да видиш в нежните лица,

благодарни блеснали очи.

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Сърцето ми не искай

         Преди години в един горещ летен ден в Южна Флорида малко момче решава да поплува в един удобен вир за плуване, наблизо зад бащината му къща.

В бързината да се гмурне в студената вода той изтичал от задната врата оставяйки зад себе си обувки, чорапи и ризата, които е носил.  Полетял към водата без да осъзнава, че като плува към средата на езерото един алигатор плувал към брега.

Майка му, която била в къщата и наблюдавала от прозореца – видяла, как двамата плувци се приближавали все по-близо и по-близо. В пълен ужас тя изтичала от къщата към водата и крещяла към сина си колкото силно можела. Чувайки виковете й малкото момче се стреснало и заплувало обратно към нея.

Било твърде късно. Тъкмо, когато то я достигнало, алигаторът достигнал до него.

От брега майката сграбчила момчето за раменете тъкмо, когато едрото влечуго успяло да го захапе за краката. Така започнала една изключително драматична схватка между тях.

Кръвожадното животно било доста по-силно от майката, но майката била твърде уверена, че с помоща на своя дух в никакъв случай няма да пусне любимото си дете.

Един фермер, който минавал наблизо, чул писъците, изтичал от камиона си с пушка в ръка и застрелял алигатора. Удивително след седмици тиха борба между живота и смъртта в болницата малкото момче оцеляло.

Неговите крака били в страшни белези от жестоката атака на животното. Но и на раменете му също имало дълбоки белези от пръстите на неговата майка, които дълбоко се впили в плътта му по време на жестоката й борба с хищния алигатор.

Репортер от популярен вестник, който интервюирал момчето след преживяната травма, попитал дали може да му покаже белезите си. Момчето вдигнало крачолите на своя панталон и първо му показало белезите от алигатора, а след това с очевидна гордост казало на репортера:

– Но, виж раменете ми. И на тях също имам дълбоки белези. Имам ги защото мама не ме изпусна!

Вие и аз може да се идентифицираме с това момче. Всички също имаме много белези, които не са от алигатор, или нещо така драматично, но белези от болезнено минало. Някои от тези белези са неприятни за гледане и са ни създали дълбока скръб. Но някои рани са ни останали защото Духът, е отказал да ни пусне и остави в тежките ни изпитания.

Вирът за плуване на нашия живот е пълен с неизброими опасности и ние често забравяме, че много врагове ни дебнат от различни страни. Но когато решителната борба започне и приключи с успешен край за нас, и ти скъпи читателю се сдобиеш с белези на раменете си, бъди безкрайно благодарен, че Духът не те е оставил да пропаднеш.

***

В стара песен се разказва,

за паднал мъж на колене,

любов и вярност да докаже,

в ръка с кърваво сърце.

Но ти сърцето ми не искай,

че то за мен – свещен е храм,

в който само дух ще пусна

и за тленно няма да го дам.

Духът ми винаги ще ми помага

и след сетния ми земен час,

за тебе ще напише той балада,

и пак с него ще те търся аз.

Ако си ти на планина десета,

през девет планини ще те намеря

и след най-дълбоките дерета,

към тебе пак ще се катеря.

За теб с демон ще се сбия,

едно море до дъно ще изпия,

с небето сили ще премеря,

планета твоя да намеря.

Всичко може ти да ми поискаш

и аз ще се опитам да ти го дам,

но няма как от мен да вземеш –

най-ценния духовен храм.

Ще опитам под това небе,

да ти дам дори нещата луди,

но духа си, който предаде,

най-ценното си нещо губи.

Може някога да съм на колене

и някой да си каже, че пропадам,

но щом духът е в моето сърце,

аз за нищо, никога не страдам.

С всичко се разделям лесно,

но никога с невидимия дух,

с него чувствам се чудесно,

щом е тих в гърдите звук!

 

 Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Прекрасна е зимата

    Стар мъдрец вървял по бялото снежно поле, когато видял плачеща жена.

– Защо плачете? – попитал я той.

– Защото си мисля за своя отминал живот, младостта и красотата, която виждах в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни е дал способността да помним. Той е знаел, че аз винаги ще помня цветната пролет и топлото лято на своя живот. – отвърнала с дълбока горчивина тя.

Но мъдрецът нищо не й отговорил, а сякаш замръзнал безмълвно сред снежното поле. Втренчено гледал в една точка и жената спряла да плаче:

– Какво виждате там? – попитала с любопитство тя.

– Поле с прекрасни цветя! – усмихнал се мъдрецът. – Бог е бил изключително великодушен към мен, когато ми е дал чудната способност да помня. Той е знаел, че дори през най-мразовитата зима аз винаги мога да си спомня сгряващата топлина на знойното лятото, а също така и в най-непоносимите летни горещини да се сещам за вдъхновяващата белота на свежата зима.

***

Прекрасна е зимата,

макар и студена,

перлата в климата,

искряща е сцена.

Мразовита кралица,

за човека мърморещ,

кристална картина –

изрисуван прозорец.

Разходка за младост,

сред снежна горица,

очаквана радост,

за всички дечица.

Студена, но чиста,

с ведър простор,

любимата писта,

за всеки скиор.

Гледка е снежна,

край топла камина

и свежа е песен,

след чаша с вино.

Тя сезон е любим,

на силните хора

и бял е килим,

опънат на двора.

Дреха е ледена,

за всички дървета

и топла постеля,

за голи полета. 

 

 Валентин Начев

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Има път

   Имало едно време мъдър старец, който често обработвал своята крайпътна нива. Веднъж покрай него минал чуждоземец, спрял се и го попитал:

 – Добър ти ден, земеделецо, след колко време ще стигна до града?

Мъдрецът го погледнал и му махнал с ръка да продължи напред. Изгубилият се пътник помислил, че старецът не го е разбрал, и попитал отново:

– След колко време ще стигна до града?

Но мъдрецът отново му посочил с ръка да върви. Тогава мъжът решил, че е досадил със своите въпроси и отново закрачил по прашния път. Минало малко време и старецът силно се провикнал:

– Човече, ще стигнеш в града по обяд.

Тогава пътникът отвърнал:

– Добре, два пъти попитах, защо чак сега ми казваш?

– За да зная кога ще стигнеш, първо трябваше да те видя как вървиш. – отговорил му старецът.

***

Има път вълшебен към небето,

за умовете ни загадъчен и скрит,

който винаги минава през сърцето,

на всеки земен индивид.

 

Има път към рая на земята,

който дестинация е близка,

добре познават го децата

и той нарича се усмивка.

 

Има път към Бога на телата –

изпълнени с човешки страхове,

който наблюдава ни делата

и нищо не дели на две.

 

Има път към себе си за всеки,

който иска да го извърви,

далеч от тъмните пътеки,

където мрънкаш, че боли.

 

Има верен път към вечността,

всеки някога ще го открие,

но най-лесно се намира тя,

когато има само ние.

 

Има път към красотата,

която може всеки да учуди,

тя тук е скрита, на земята,

но не в корем с пеперуди.

 

Има път към светлината,

за всеки, който се пробуди

и открие смело с душата,

че сам е той, и няма други!

 

   Валентин Начев

       „Не се преструвай на това, което не си, не отказвай да бъдеш това, което си. Да обичаш другите е резултат от Себепознанието, а не негова причина. Без Себереализацията, никоя добродетел не е искрена. Когато узнаеш извън всякакво съмнение, че един и същ живот протича през всичко, което е, и че ти си този живот, ти ще обичаш всички естествено и спонтанно. Когато осъзнаваш любовта към себе си в нейната дълбочина и пълнота, ти знаеш, че всяко живо същество и цялата вселена са включени в твоята обич. Но когато виждаш нещо като отделно от теб, ти не можеш да го обичаш, понеже се страхуваш от него. Отчуждението предизвиква страх, а страхът задълбочава отчуждението. Това е порочен кръг. Само Себереализацията може да го прекъсне.“       Махарадж

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Първо обичай

  Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Ох!“ За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Ох..!“

Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?“

И веднага чуло; „Кой си ти?..“

После изкрещяло с всички сили: „Ти си никой!“

Гласът отговорил: „Ти си никой!..“

Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди невидимия натрапник: „Страхливец си!“

И мигновеният отговор бил: „Страхливец си!..“

Тогава момчето се обърнало към баща си:

– Тате, какво става?

– Синко, чуй сега как ще реагира и на моя вик. – усмихнал се бащата и извикал: „Ти си велик шампион!“ И гласът отговорил: „Ти си велик шампион!..

– Но, тате чий е този глас? – повдигнало рамене все още учуденото момче.

– Хората го наричат ехо, сине. – усмихнал се още по-широко бащата. – Но всъщност това е гласът на самия живот. Той ти връща всичко, което кажеш или направиш. Животът ни е отражение на нашите мисли, думи и постъпки. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш приятелите ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. Това се отнася за всичко. И запомни също, че от голямо значение е никога да не бъркаш действието с взетото решение.

– Защо?

–  Защото двете са свързани, но винаги решаващо и по-голямо значение за живота ти ще има самото действие.  Веднъж източен мъдрец задал следната гатанка на своите последователи:

– На брега се припичали три зелени жаби. Една от тях решила да скочи във водата. Колко жаби останали на брега?

Учениците се спогледали, готови да прихнат в смях пред очевидно лесния отговор. Но един от тях изпреварил всички:

– Три… – казал уверено младежът за тяхна изненада.

– Точно така! – доволно се усмихнал възрастният учител. Да, едната жаба решила да скочи, но нищо повече не направила. Никога не бъркайте самото действие с взетото решение.

***

Първо обичай,

а после стори,

каквото искаш,

но не за пари.

Не ставай безличен,

но и зло не прави,

сърце не посичай,

душа да скърби.

Не бъди и критичен,

с опонент не спори,

клевета не изричай,

че от нея боли.

Днес ти обичай,

а рядко мисли,

за минали случки

и утрешни дни.

Когато обичаш,

всичко върви,

зло ще отминеш,

с мирни очи.

Каквото обичаш,

въобще не тежи,

дори да е тежко,

сърце го държи.

И колко обичаш,

хич не важи,

ако още надничаш,

в чужди лъжи!

 

 Валентин Начев

„В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.”                                                                                                        Аврелий Августин Блажени  

Говори ми само за любов. Съвременни притчи – Хеликон

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.