Очите ти ми казват, че ме лъжеш

Не се измъчвай да намериш причини

и някакви нереални измислени обиди,

за обичащия няма неща непростими,

а гузният само проблемното ще види.

Очите ти ми казват, че пак ме лъжеш,

а чрез тях говори чистата ти душа,

по-добре сега за миг да бъдем тъжни,

отколкото и утре да сме пак лъжа.

Изчезнаха светлите ни вълнуващи дни,

в които всяка секунда, ти бе ми мила,

когато дори да усещах, че нещо боли,

аз бях изпълнен с неимоверна сила.

Преди да стъпим върху тънкия лед,

аз усещах, че няма прегради за нас

и моята снимка все беше у теб,

от свежото утро до тъмния час.

Бяха специални и много красиви,

миговете, които с теб преживях

и пихме с наслада вино горчиво,

но нямаше упрек, а имаше смях.

Смехът си отиде, сега си сериозна

и гледаш с обида, която горчи,

рисуваш картини нервни и грозни,

които са пълни с нелепи лъжи.

Снимката моя погледна ме тъжно,

от плика пълен с изхвърлен боклук:

– О, Мили Боже, нима е възможно,

нормален човек да стигне до тук?..

Честността живее с вдигната глава

и съдбата я подкрепя щедро,

а лъжата все гледа в своите крака,

неспокойна е и пуши нервно.

Очите ти ми казват, че ме лъжеш,

по-добре сега да замълчим,

няма как сърцето ми да вържеш,

с това въже от синкав дим.

Не ме заливай с дъжд пороен,

за мен ще е поредната лъжа,

тръгвам си с тъга, но съм спокоен,

че нищичко не ти дължа!

 

   Валентин Начев

Говори ми само за любов от Валентин Начев издателство Монт на …

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Advertisements

Знам, че ти е трудно да бъдеш жена

   Като стигнал в царството Сун, Ян Дзъ се настанил със своите ученици в една странноприемница. Стопанинът имал две наложници: красива и грозна.

 Грозната той тачел, а красивата подценявал. На въпроса на Ян Дзъ защо го прави човекът отговорил:

 — Красавицата сама се възхищава от себе си и аз не разбирам къде е красотата й. Грозната сама се подценява и аз не разбирам къде е грозотата й.

 — Запомнете това, ученици! — казал Ян Дзъ. — Действайте достойно, но се пазете от самодоволство, и хората ще ви обикнат навсякъде, където и да отидете.

                                                                                                                    /Дао притча/

***

Ти си всичко това, което ние не сме,

твоите невръстни и белобради мъже.

И уж всеки от нас пред тебе расте,

но някои забравят и като наглото псе,

улисани в мъжкото друго не виждат

и с грубо сърце, жени все обиждат.

Те не знаят, че е трудно да бъдеш жена.

Да даваш надежда, да раждаш деца,

да храниш с гръдта си крехки тела,

дрехи да гладиш и да летиш с метла.

И е толкова чудно как с нежна ръка,

понасяш най-тежки и трудни неща,

как толкова лесно проронваш сълза

и бързо, по спешност вдигаш глава.

Как, майка си мила за своите чеда

и грешница блудна си, с къса пола.

Как лесно успяваш в безумни дела,

а толкова трудно паркираш кола.

Ти си всичко това, което ние не сме,

твоите смели герои и нагли мъже,

съпрузи проблемни или добри синове

и принцове с пръстен, с подвити нозе.

Ти си феята от нашите нежни мечти,

небето с луната и всички звезди,

ти в онова си, което от ляво тупти

и слънцето топло, дето вечно блести.

Ти си нашата майка и първа закрила,

мъченицата свята, с болки родила,

по-сетне съпруга, щерка и внучка,

а щом ни обидиш и лоша си кучка.

Но винаги оставаш най-ценна за нас,

като фар за моряка и верен компас,

като първата сричка в началния клас,

към нежния образ с ангелски глас

и най-честата дума в проблемния час:

–  Къде си, мамо?.. Без теб, не мога аз!

 

  Валентин Начев

Говори ми само за любов от Валентин Начев издателство Монт на …

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 

Помниш ли как често?..

    Събрали се веднъж художник, математик, градинар и млад философ с малкото си дете. Мъжете имали специална задача и седнали около една кръгла маса. В средата на масата имало една хубава, сочна, лъскава и добре узряла червена ябълка. Задачата на всеки от присъстващите била да я огледа внимателно и да опише с възможно най-малко думи, какво точно вижда.

Художникът пръв казал:

– Ябълка с великолепен червен цвят.

Математикът:

– Ябълка с правилна кръгла форма.

Градинарят:

– Много добре узряла ябълка.

Философът:

– Плодът на първородния грях.

Накрая детето изяло ябълката и радостно извикало:

– Колко беше вкусна!..

Светът е един, но ние гледаме на него с различни очи. И затова за едни хора той е сладък, а на други горчи! Превърнете живота си в изкуство и всичко ще ви бъде вкусно. Щом имате крака, често ходете пеша и със здравите си ръце работете от сърце!

 ***

Помниш ли как често вървяхме пеша

и преживяхме с теб вълшебни неща?

Крачихме заедно в пек и в мъгли,

и пяхме ведно с планински реки.

 

Помниш ли колко вековни гори,

пребродихме с теб в далечните дни?

Колко дървета пяха с нас,

чудните песни без звук и без глас?

 

Помниш ли колко полски цветя

сгазихме с теб, с росни крака?

И колко поляни със суха трева,

мачкахме с кеф и мокри тела?

 

На колко поляни лежахме в екстаз

и облаци бели, брояхме в захлас?

И колко красиво в късния час,

беше небето с цвят на елмаз?

 

Видяхме толкова много красиви неща,

когато двамата с тебе, вървяхме пеша.

Бяхме едно, с тела и души

и нямаше мисъл, че някой греши.

 

А сега сме нервни и с бързи коли,

попадаме често в задръстени дни,

все по-рядко се случва да ходим пеша

и хора сме скучни – с бедна душа! 

 

   Валентин Начев

 

Говори ми само за любов от Валентин Начев издателство Монт на …

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Когато ти е трудно, спри се

     Джуан Дзъ ловял риба в реката, когато владетелят на Чу изпратил при него двама свои велможи с послание. Посланиците се спрели на три крачки разстояние от мълчаливия рибар и единият казал:

— Владетелят иска да ти възложи бремето на държавните дела.

Джуан Дзъ не пуснал въдицата и дори не обърнал глава, само тихо отговорил:

— Чувал съм, че в Чу има свещена костенурка, която е умряла преди три хиляди години. Владетелят я увил в тънка коприна, скрил я в сандъче, а сандъчето поставил в храма на предците си. Какво би предпочела тази костенурка: да бъде мъртва и да се кланят пред костите й, или да бъде жива, дори да й се налагаше да влачи опашката си по прашните пътища?

Двамата велможи отвърнали:

— Разбира се, тя би предпочела да е жива, дори да й се налага да влачи опашка в праха.

— Махайте се тогава! — възкликнал Джуан Дзъ. — И аз предпочитам да си влача опашката!

                                                                                                                    /Дао притча/

***

Когато ти е трудно, спри се.

Замълчи за миг, преди да продължиш.

Затвори очи, а после отпусни се

и себе си в тъмнината виж.

 

Осъзнай, че тъмнината не е страшна

и ти от нея си дошъл,

а умът ти е като пътека прашна

и понякога е доста зъл.

 

Обърни внимание на тишината

и в нея ще откриеш еликсир,

тя е като верен път в гората,

към Рая с душевен мир.

 

Светът ни не е лош, ни труден,

но ние го разваляме сами,

не осъзнаваме живота чуден

и главата често ни боли.

 

Земята е едно прекрасно място,

тя е нашият Библейски рай,

но ние търсим все богатство

и вдигаме измислени сараи.

 

Живеем в конфликти и разкол,

борим се за някакви милиони,

но най-накрая като царя гол,

ще останем даже без корони.

 

Помисли сериозно за нещата,

до които сега си се добрал,

с теб ли ще са те, когато

утре те затрупват с кал?

 

    Валентин Начев

Говори ми само за любов от Валентин Начев издателство Монт на …

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 

 

 

Всеки път, когато нещо те подразни…

        Един селянин забелязал, че кесията му е изчезнала. Претърсил цялата къща, но не я намерил и вече съвсем твърдо бил убеден, че някой го е обрал. Прехвърляйки в паметта си всички, които са го посещавали в последните дни, селянинът решил, че знае кой е крадецът — момчето на съседите. То се отбило точно преди кесията да изчезне и не било възможно никой друг да извърши кражбата.

Когато видял момчето следващия път, селянинът открил в поведението му много потвърждения на подозренията си. Съседският син явно се смущавал от него, отбягвал погледа му и изобщо имал гузен вид. С една дума всяко движение, всеки жест издавали крадеца.

Но селянинът нямал никакви доказателства и не знаел какво да прави. Всеки път, когато срещнел момчето, то изглеждало все по-виновно, а селянинът се вбесявал все повече.

Накрая се разгневил така, че решил да отиде при бащата на крадеца, и да му предяви официално обвинение. В този момент жена му го повикала:

— Виж какво намерих зад леглото! — казала тя и му подала изгубената кесия с парите.

На другия ден селянинът отново наблюдавал момчето на съседа си и нищо в неговото поведение и жестовете му не показвало, че е крадец.

                                                                                                                     /Дао притча/

***

Всеки път, когато нещо те подразни

и си на път да бъдеш възмутен,

спомни си за нещата разни,

с които се разделяш всеки ден.

 

Опитай зла обида да забравиш,

за лоша дума да простиш,

безпризорно куче да нахраниш

и в дома си да го приютиш.

 

Ако пред неверен упрек, ням утихнеш

и най-спокойно вечерта заспиш,

в съня си ти ще се усмихнеш

и като ангел в миг ще заблестиш.

 

Виж, че когато сме без – аз и ти,

доброто и за двама ни блести,

но щом направим нещо – мое,

то само за единия добро е.

 

Когато навън студена е мъглата

или край теб е адски пек

и на друг помогнеш без отплата,

знай, че мъдър си човек.

 

Но ако просяк гневно си отминал

и за помощ днес не си се спрял,

с отношението си непростимо,

ти по-жесток си от чакал.

 

А ако някой те е предизвикал,

да участваш в битка и скандал

и ти за бой не си откликнал,

значи Бога си разбрал.

 

Не гледай в чуждата паница,

винаги това било е вредно,

индивид си с мъничка душица

и с голямо его, непотребно.

 

Да воюваш с никого не бива,

дори да ти е много гадно,

виж, как всичко си отива,

щом покоя ти открадне.

 

Да страдаш, за нещата земни,

е най-трагичната заблуда,

както в дните ледено студени,

ако търсиш жива пеперуда.

 

И ако чакаш някаква отплата,

за сторени от тебе добрини,

първа крачка е към Ада,

пълен с упрек и злини!

 

   Валентин Начев

 

Говори ми само за любов от Валентин Начев издателство Монт на …

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

 

Как да повярвате на някой?..

  „Как да повярвате на някой, който казва „Обичам те“, а после се отнася към вас с неуважение и емоционално насилие? Как е възможно някой да ви казва „Обичам те“, след като иска да контролира живота ви, да ви нарежда какво да правите, в какво да вярвате? Как е възможно някой да твърди, че ви обича, а после да ви даде емоционален боклук, ревност и завист? Как е възможно да кажем на някого „Обичам те“, а после да го засипем с мненията си и да го накараме да страда? Тъй като те обичам, трябва да ти кажа в какво грешиш. Тъй като те обичам, трябва да те съдя, да те намеря за виновен и да те накажа. Тъй като те обичам, трябва постоянно да те изкарвам крив и да те карам да се чувстваш като нищожество. И понеже ти ме обичаш, трябва да понасяш моя гняв, моята ревност и цялата ми глупост. Мислите ли, че това е любов? Не е любов. Не е нищо друго, освен егоизъм, а ние го наричаме любов. И казваме „любовта наранява“, но всъщност нараняваме себе си със собствените си лъжи.Всички схватки в романтичните връзки са нелепост. Те не са любов и затова хората жадуват за любов. Когато изпитвате недоимък, точно това споделяте във връзката. Но когато сте отворени за любовта, получавате любов и ако това не е любов, не е необходимо да продължавате. Вие сте отворени за получаването на любов, но не сте отворени за получаването на обиди. Не сте отворени за обвинения; не сте отворени да приемате ничия отрова, защото вашият ум вече не е плодородна почва за тази отрова. Когато обичате и уважавате себе си, няма начин да позволите на някого да се отнася към вас с неуважение и непочтителност. Много хора ми казват: „Божичко, искам някой да ме обича. Искам подходящия човек да се появи в живота ми“. Кой е подходящият човек? Ако този човек се появи в живота ви и вие се отнасяте с него така, както се отнасяте към себе си, а именно егоистично, тогава ще използвате този човек, за да наранявате себе си. Как можем да искаме романтична любовна връзка, след като дори не харесваме себе си? Как можем да се преструваме, че обичаме някой друг, когато не обичаме себе си? Когато се чувствате недостойни, когато не уважавате себе си, вие не уважавате и партньора си. Ако не почитате себе си, как бихте могли да почитате партньора си? Как бихте могли да дадете нещо, което не притежавате? Най-красивата и романтична връзка трябва да започне с вас. Вие сте отговорни за едната половина от връзката: вашата половина. Когато уважавате себе си, вие уважавате любимия си. Когато почитате себе си, почитате любимия си. И давате и получавате любов. Но когато сте изпълнени с отрова, тъкмо това давате. Когато обиждате себе си, искате да обиждате и любимия. Нелепо е… Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но започва от вас… Трябва да научим и децата си на любов и уважение, но единственият начин да го направим е да обичаме и уважаваме себе си. Няма друга алтернатива. Пак ще кажа – можем да дадем само каквото имаме, а не каквото нямаме. Мога да споделя само каквото знам. Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Моите родители ме научиха на онова, което те бяха научили от своите родители. Как биха могли да ме научат на нещо друго? Не биха могли да направят нещо повече. Не мога да виня родителите си за програмата, която получих. Не мога да виня учителите си за образованието, което получих в училище. Те правеха най-доброто според силите си, само това знаеха и го предадоха на следващото поколение… Като променим себе си, като обичаме себе си, посланието, което изпращаме на децата си, носи семената на любовта и истината. Тези семена пронизват в децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще пораснат, ако споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността, срама и вината. Представете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялостната им личност, защото сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се промени всичко, когато внесем уважение във всяка връзка. Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един от друг. Не са ни нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого, важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не е необходимо те да са сложни. Стигат и две: „Обичам те“. Това еЩастлив те прави не любовта на другите към теб, а твоята любов към другите. Не е необходимо да търсите любов. Любовта е тук, защото Бог е тук. Жизнената сила е навсякъде. Ние, хората, създаваме разказа за разделението и търсим онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, любов, истина, справедливост и търсим ли, търсим, докато всичко това е вътре в нас. Всичко е тук, просто трябва да отворим духовния си взор, за да го видим.“ 

Автор: Дон Мигел Руис; откъс от книгата „Гласът на знанието“                                                Добре е да прочетете и книгата „Умението да обичаш“. В нея Дон Мигел Руис разглежда подхранваните от страха убеждения и предположения, които ни пречат да обичаме и водят до страдание и нещастие във връзките ни. Като използва проницателни истории, за да вдъхне живот на посланието си, Руис ни учи как да излекуваме емоционалните си рани, да си върнем свободата и радостта, които ни се полагат по рождение.

***

Прекалено много хора,

взели са се на сериозно,

но изнемогват от умора

с битието свое, грозно.

 

Един е винаги нещастен,

друг се мисли за голям умник,

първият критик е страстен,

а вторият неосъзнат смешник.

 

Но понякога в две очи,

милион вселени са събрани

и човекът изумен мълчи,

че с любов останал е без рани.

 

Влюбва се човек внезапно

и всичко вредно си отива,

горчивото му става сладко

и бързо нощем се наспива.

 

За него времето се спира,

не мисли за начало или край,

във всичко красота намира

и навсякъде той вижда Рай.

 

За влюбения няма нищо,

което може някак да го спре:

За друг с любов той диша,

без капка страх, че ще умре.

 

За него няма критика и упрек,

не иска вричане, ни отказ,

готов е да дарява бъбрек,

без да търси шум и показ.

 

При влюбения няма друго,

освен мир, любов и доброта,

в баналното ще види чудо

и в мрака скрита светлина.

 

  Валентин Начев

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.

Какво му трябва на човека?

         Когато Дзици от Нанбо се разхождал из планината Шан, видял огромно дърво, което отдалеч се откроявало сред останалите. Под разкошната му корона можели да се скрият хиляда бойни колесници.

— Какво е това дърво? — Възкликнал учуденият Дзици. — По всичко личи, че не е като останалите.

Погледнал нагоре и видял, че клоните на дървото са толкова криви, че от тях не могат да се направят нито стълбове, нито дъски. Погледнал надолу към могъщите му корени и видял, че те са така извити, че от тях не може да се направи нищо. Сдъвкал едно от листата и ужасно му подлютяло. А миризмата им била такава, че веднага му се догадило и главата го боляла цели три дни.

— Това дърво не става за нищо, затова и е порасло така голямо. Сега разбирам защо най-ценните неща на света са направени от материал, който не е нужен никому! — Поклатил накрая глава дълбоко замисленият Дзици.

                                                                                                          /Дао притча/

***

Колко струва помощта човешка,

в най-трудния ти и печален ден,

когато в ситуация си тежка,

попаднал в безизходен плен?

 

Помисли какво му трябва на човека,

за да е доволен и щастлив?

Една усмивка, топла, лека

и спомен малък, но красив.

 

Какво му трябва на човека,

за да има той спокоен ден?

Дори и в ситуация не лека,

да не види никакъв проблем.

 

Какво му трябва на човека,

за да има радостно лице?

Една постеля, топла, мека

и мила ласка, от сърце.

 

Какво му трябва на човека,

за да има всичко на света?

Една невидима пътека,

постлана с мир и красота.

 

Какво му трябва на човека,

за да бъде здрав и жив?

Малка вътрешна утеха,

когато е пред нервен срив.

 

Какво му трябва на човека,

за да не чувства нищета?

Да не тича, да върви полека,

след всички „свои“ неща!

 

  Валентин Начев

„Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?”  Матей 16:26

***

 „ Дао е пусто,  но използването му е неизчерпаемо. О бездънно, сякаш е праотец на всички неща. Притъпим ли неговите остриета, Освободим ли неговата хаотичност, Смекчим ли неговите блясъци, Уеднаквим ли неговите прашинки, О как е чисто, сякаш е изчезнало но съществува. …                                                                                                                                           От глината правят прибори; в тяхната вътрешна празнота е пригодността на съда. На дома пробиват врати и прозорци, в неговата вътрешна празнота  е полезността на стаята. Ето защо битието е полезно, небитието – пригодно.”        Лао Дзъ

Автор Валентин Начев | Книжарници Хеликон

Няма да е все така | Книжарници Хеликон

Силата на словото. Съвременни притчи от Валентин Начев | ISBN …

Къде се ражда любовта? Притчи от Валентин Начев …

Един от нас споделя… : Споделено от Валентин Начев

Снимки: „Аз обичам да чета“ в ПГ „Стефан Караджа“ Elhovo.news …

„Аз обичам да чета“ е инициатива на ученическия съвет в ПГ „Стефан Караджа“ гр.Елхово, организирана от  Калина Иванова и Силвия Калчева – ученички от 10а клас и Надежда Георгиева, Михаил Карастоянов и Ира Недялкова – преподаватели в ПГ „Стефан Караджа“.

През месец март, в голямото междучасие, в кабинет №1 се събират ученици и учители, които обичат книгите. Сред авторите, които се четат са Валентин Начев, Хорхе Букай, Полет Буржоа, Л. Дж. Смит, Иво Иванов, Уилям Сароян, Йордан Йовков и др. Поради големия интерес, инициативата ще продължи и през месец април.

Добре дошли са всички, които искат да четат на глас, да споделят разказ или откъс от книга, които са ги впечатлили или просто да послушат, докато другите четат.